Един от подсъдимите по делото „Килърите” се изока в съдебната зала и веднага от това произтече мазна новина. Бойко Борисов в "предишния си живот" управлявал наркоканал през Турция.
Сикаджии пък събирали пари да му купят поста „главен секретар” в МВР. Разкритията направил не кой да е, а Васил Костов-Кеца.
Пикантно е, а и се връзва с вече известни „потресаващи разкрития”, част от които сглобяваше вече покойният „шестак” полк. Цвятко Цветков.
Това, че Кеца направил тези сензационни изявления, не ме учудва. Бил съм в Шуменския съд и знам какво поведение си позволяват подсъдимите в процеса. Освен това доказателствата за извършените убийства, грабежи, измами и отвличания са толкова очевидни, че на обвиняемите не им остава нищо друго, освен да се опитват да си спасяват кожата по всякакви начини. По всякакви! В залата тези хора си позволяват да обиждат прокурорите, съдиите, жертвите. Нагли подмятания могат да се чуят и когато минават покрай журналистите. За отношението им към свидетелите да не говорим.
И точно този Васил Костов-Кеца решил да се изяви като радетел за истината. Научил си е урока: „Плюй по Борисов, за да станеш звезда”. И стана.
Направиха го Петър Пенчев и Атанас Чобанов, членове на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”, носител на Международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”. Пенчев не познавам, но ми е странно участието на Наско в това начинание. Може би от Франция, където той живее, нещата да изглеждат по-различно, но би трябвало да знае кои са големите дела в България и кои обвиняемите по тях. Също и какво ни струва на всички нас да се стигне все пак до тях...
Знам, че не е здравословно да защитаваш управляващите. Ще те нарекат слагач и какъв ли не още, но има неща, които са факт и няма как да си затваряме очите пред тях, защото фактите са свещено нещо. Това е първото правителство, което се опитва да притисне организираната престъпност. Виновни за убийства, отвличания, рекет и изнудвания са в съдебна зала и се опитват да се измъкнат. И не е важно дали Бойко Борисов обича да играе футбол, а Цветан Цветанов харесва Веселин Маринов, ако мафиоти се окажат с присъди при доказана вина. Двайсет години в тази посока се е правило твърде малко, обидно малко. Обезсърчително малко! Нека не забравяме това.
Да се правиш на герой и борец за свободното слово е едно, да си такъв - е нещо съвсем друго.
Има няколко неща, които леснопишещите на главния прокурор Борис Велчев и председателя на Европарламента Йержи Бузек би трябвало да знаят.
Обвиняем, който е застрашен от дълга или доживотна присъда, няма да се спре пред нищо, за да се имъкне. Кеца не прави изключение. Той споменава срещи, на които били присъствали Стоил Славов и Бай Миле, които отдавна не са между живите. Споменава също Самоковеца, Поли Пантев и Мето Илиенски, които също няма как да бъдат питани, по обективни причини... В „разкритията” си включва и Сретен Йосич-Амстердама, който бе осъден от Белградския съд за мафиотска дейност. Същият бе арестуван в София тъкмо по времето, когато главен секретар на МВР бе Бойко Борисов. Имаше тогава информация, че Йосич е поръчал убийството на Борисов тъкмо заради ареста. Днес обаче Йосич бива циитран като важен източик на информация.
Кеца и „Килърите” бяха изправени пред съда от правителство, начело на което е Бойко Борисов. Очакват ги тежки присъди, ако се докажат обвиненията. Е, „Happy Birthday ...” ли да му изпеят? „Килъра” Васил Костов споменава и името на президента на ФК „Славия” Венцислав Стефанов, който обаче отрича да са водени подобни разговори. По този повод до Велчев и Бузек отделно писмо ли ще се пише?...
Преди месец и нещо бивш служител на НСО разкри, че Алексей Петров, бидейки съветник в ДАНС, е поръчал да бъде убит бизнесменът Гриша Ганчев. Ганчев като научил, се обадил на президента Георги Първанов. Той от своя страна извикал и Петров, и Ганчев при себе си и се опитал да изглади ситуацията.
Написаха ли тогава членове на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” писмо до Бузек и Велчев, че нещо не си спомням?
По време на предизборната кампания същият Алексей Петров-Трактора много искаше да стане президент. Програмата му се базираше на забрана на политическите партии по примера на Бенито Мусолини в Италия и Адолф Хитлер в Германия. Срещу Петров има събрани над 100 тома обвинения в тежки криминални престъпления. Едвин Сугарев изкара ужасяващи неща за връзката му с бившия главен прокурор Никола Филчев и методите им на обработка на неудобни хора. Писмото с тези варварски разкрития пътува ли към Брюксел и Съдебната палата или още не е написано?
Стъпвали ли са възмутените от Бойковото минало на някой от съдебните процеси, които текат в момента? Например за убийството на студента Стоян Балтов, на младежите Васил Александров и Кирил Въжаров, на „Наглите”, за да видят и чуят какви заплахи се отправят към свидетелите и жертвите и въобще какво отношение се демонстрира към тях от страна на изпечени бандити и опитни адвокати? Знаят ли, че съпругата на единия от убитите от „Килърите” бе попитана от един от адвокатите на обвиняемите: „Е, стана известна: какво още искаш?”. А какви обвинения, гнусотии и лъжи бяха изричани за съдиите и прокурорите по делото – не ми се говори. Няма ли рицарите на правдата да запретнат ръкави и да напишат няколко реда до ЕС, ЕК, САЩ, ООН и т.н., че у нас се пледира главно за правата на подсъдимите и извършителите на брутални престъпления, а за правата на жертвите, техните близки и свидетелите не се обелва и дума? Или подобна позиция е слагачество към властта и не им върши работа.
Не знам колко „възмутени” са били авторите на „отвореното писмо”, но със сигурост не са си дали сметка какви последици може да има от него. Очаквайте водопад от „разкрития” на обвиняеми от всякакъв калибър. Оказва се, че думата на хора, които са зачернили десетки семейства и са погубили животи с лекота бива „уважена” услужливо от борци са справедливост, но последиците от делата на същите тези типове трябва да търпим всички ние. Те няма какво да губят, защо да не ползват „стратегията на помията”? Очевидно тя се радва на успех в определени кръгове, които смятат, че имат имунитет срещу критики само защото развяват като байрак каузи и имена. Утре някой ще плати на общоизвестни престъпници, за да напишат я книга, я сценарий за сериал. Гледали сме такива филми. Справедливостта е нещото, което най-много ни липсва от години. За нея трябва да се воюва. Обществото ни е демотивирано, съдебната система пробита, политиците корумпирани. За да се стигне до справедливост в един процес, продължил години, трябваше Франция да използва натиск върху родната Темида. Опитваме се да извървим своя път към по-справедливо общество. Той не е лек, но едва ли точно хора като Кеца ще ни отворят очите. Пази боже!
И по-внимателно с името на Анна Политковская. То не е препоръка, нито гаранция за заслуги.
Огнян Стефанов
