На 30 ноември българите празнуват Андреевде. Наричат го още Мечкинден и го свързват със стара легенда.
Тя разказва за бедно сираче, което си имало мащеха и доведена сестра. Като всяко заварено дете трябвало да върши всичката работа в къщи, а мащехата все била недоволна. За добрината си стар мъдрец благословил сирачето – преобразил го в Златно момиче. А доведената му сестра проклел, като я превърнал в мечка стръвница.
Затова по стар обичай на този ден най-старата жена в дома вари царевица. Още по първи петли, преди изгрев слънце, загребва от зърното, хвърля го високо към комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!". Хората вярват, че от този ден денят започва да расте “колкото царевично зърно”, а „мечките няма да газят нивите и да пакостят на човеците".
Именници: Андрей(„мъжествен"), Андро, Андрея, Адриана и други.
