Окупацията по границата се изроди в кючек шоу, гърците ни се смеят
В последните дни в България се разиграва типично гръцки сюжет. Антикризисните решения и готвените реформи на кабинета разбуниха духовете в почти всички сектори на икономиката. Ескалиращото социалното напрежение изкара на улицата недоволни железничари, земеделци, зърнопроизводители, заявка за бунтове дават полицаи, военни и лекари. Двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ също се надигат срещу новата пенсионна реформа. В общата суматоха дори на самия премиер Бойко Борисов му се допротестира срещу тези, „които години наред не са протестирали”, както и срещу онези, които „са му оставили да плаща милиарди дългове“.
От една седмица железопътният транспорт у нас е парализиран заради решението на БДЖ да съкрати 2000 души. Проблемът обаче е, че синдикалните лидери, които днес шумно протестират, си замълчаха, когато през 2005 г. тогавашните управляващи изтеглиха 143 млн. евро, които знаеха, че няма как да върнат. Както и през 2007 г., когато БДЖ взе нов кредит за 120 млн. евро. Те не стачкуваха, когато се натрупаха задължения за над 800 млн. лева Бунтарите не могат да дадат обяснение и за 1000-та вагона, изчезнали от държавните железници, нито пък за тоновете източено гориво през последните години.
Подобно е положението със стачкуващото войнство на зърнопроизводителите. Те се надигнаха заради орязаните средства за земеделие в Бюджет 2012. Финансовият министър Симеон Дянков ги попари с новината, че парите за сектора ще са с 230 млн. лв. по-малко от договорените 570 млн. лв. във финансовата рамка, която браншът подписа с правителството през септември. Тези пари сега ще бъдат пренасочени и към други сектори на земеделието - малките производители на мед, зеленчуци, животни, тютюн и др. Останалите на сухо зърнопроизводители бойно атакуват със заплахи за блокада на международни пътища и затваряне на ГКПП-та. Засега в протестната сценография се залага предимно на маанета, като при стачката край КГПП Капитан Андреево се включи и оркестър “Звезди” със солист Росица Делева от Димитровград. Тя пя на импровизираната сцена от ремарке на трактор, докато наоколо скарите димяха.
Батакът в зърнопроизводството обаче не идва от маанетата, а от скритите монополи и картели, които са бетонирали сектора от години. Общо 8 фирми си разпределят половината от субсидиите, а най-големият зърнопроизводител в България е взел над 30 млн. лева държавна субсидия само за 2010 г., която за него е чиста печалба, съобщи Дянков. “Нека си дадат данъчните декларации от борда на асоциацията на зърнопроизводитeлите, да видите за какви суми става дума. Ние искаме дребните производители да бъдат подпомогнати. Това са мултимилионери, които вече са си направили парите”, изтъкна той.
Отделен е въпросът, че в момента има три пъти повече жито, отколкото е потреблението в България, и то отива за износ, откъдето също се инкасират огромни приходи Така реално се субсидира стока, която се изнася в момента, а българските зеленчукопроизводители и животновъди едва оцеляват. „Какво го грее българина, че субсидираме пшеницата, която се изнася”, попита съвсем резонно и земеделският министър Мирослав Найденов.
В същото време щедро дотираният от държавата бранш произвежда една от най-нискокачествените продукции в Европа. Хлябът, който ядем, е един от най-некачествените в Европа, а цената му постоянно расте, като за оправдание отново се изтъкват аргументи като цените на международните пазари, горивата и акцизите, твърдят експерти.
Милен Велчев се точи на товарните превози
Руската държавна банка „Внешторгбанк“(ВТБ), която купи тютюневия ни холдинг „Булгартабак” през септември, се точи и на товарните превози на БДЖ, научи „Торнадо”. Тяхната приватизация се сочи като една от малкото спасителни мерки, които могат да извадят от дъното потъналото в борчове дружество. Най-вероятно консултант на руснаците отново ще бъде бившият финансов министър Милен Велчев. В момента фирмата му води преговори с “ВТБ Кепитъл“ да оглави офиса на компанията в България, който ще отговаря и за региона. Раздържавяването на товарните превози е по искане на Европейската комисия, за да бъде разрешена държавна помощ за българските железници под формата на заем от Световната банка. Комисията ще даде разрешението си при отстъпване на пазарен дял и 50% собствено участие на БДЖ.
