Плевнелиев остава пред казуса за добрите и лошите ченгета
Разправията за дипломатите – агенти на ДС, може да минира първите дни от мандата на новия президент. Преди година външният министър Николай Младенов оптимистично заяви, че до края на 2011-а ще има нов закон за дипломатическата служба, който ще реши проблема. Росен Плевнелиев още в нощта след изборите декларира, че в първия си работен ден на „Дондуков” 2 ще отзове посланиците, за които има сведения от комисията по досиетата. След решението на Конституционния съд обаче за този акт ще трябват други мотиви. Очевидно сагата с посланиците агенти ще има трети сезон през 2012 г.
Единствената жертва на чистката във Външно засега си остава бившият министър за българите в чужбина Божидар Димитров, който подаде оставката заради досието си. Преди година Бойко Борисов обеща да го принесе в жертва, ако президентът Първанов освободи нарочените посланици. Но до сделка не се стигна – жестът на премиера остана без ответ. Оказа се, че правителството може и без такъв министър. Човек остава с впечатлението, че досието беше само повод Борисов да се раздели с Димитров, на когото вече беше показал жълт картон.
Всъщност спорът трябва ли да се отървем от бившите ченгета и ако да – как, се води вече 22 години – от падането на Берлинската стена. Той ту става главна тема, както е сега, ту затихва, но така и не намери ясен отговор. Самият Бойко Борисов има няколко мнения по въпроса и според обстоятелствата изказва ту едно, ту друго. Доказателства – колкото искаш. Именно сегашното правителство изпрати за посланик в Лондон Любомир Кючуков, въпреки че решението на комисията по досиетата за него излезе още през февруари 2008 г. В началото на 2010 г. премиерът си назначи за личен съветник Кольо Парамов, но след няколко дни той подаде оставка заради връзките си с ДС.
Всъщност никой през тези 20 години не си е позволявал да оневини напълно Държавна сигурност за зловещата й роля през тоталитарния режим, но се правят опити свързаните с нея да се разделят на добри и лоши. За добри се провъзгласяват бившите служители на Първо и Второ главно управление (разузнаването и контраразузнаването), както и крадците на технологии от научно-техническата разведка. Те работели за Родината. Лоши са останалите или поне тези от Шесто – полицията на мисълта.
Защитниците на тая теза премълчават, че именно разузнаването и контраразузнаването са се занимавали с активни мероприятия в чужбина като отвличане (или примамване) на политически емигранти и връщането им в България, където са намерили гибелта си. Убийството на писателя дисидент Георги Марков и раняването на журналиста Владимир Костов с вероятност, граничеща със сигурност, също са работа на Първо главно.
Според Костов там е имало специален отдел за изпълнение на смъртни присъди зад граница Като столичен кмет Бойко Борисов въведе друга класификация. Поводът за нея бяха разкритията, че заместникът му Минко Герджиков е бил от Първо главно и дори е ходил на школа в КГБ. (Макар че от доносите на Герджиков, изтекли в медиите, стана ясно, че те са били насочени не срещу чуждите шпиони, а срещу съседите му.) Герджиков не само не беше освободен, а защитен от кмета. Борисов тогава по една от големите ефирни телевизии обясни, че добрите са били щатните служители на ДС, а лошите – агентите, явочниците и т.н. Сякаш те биха могли да се появят по своя инициатива…
Парадоксалното и в двете класификации е, че никой не иска да навлезе в подробности и да погледне кой какво е вършил в ДС. Нали в Светото писание е казано „по делата им ще ги познаете”? Всеки може да прочете документите на обявените с решение на комисията. Ако премиерът си беше направил труда да се запознае с досието на Божидар Димитров, щеше да види, че той е привлечен за агент на културно-историческото разузнаване. Препоръчан е от собствения си професор като „един от най-добрите студенти между последните 10-15 випуска” и е приел само от патриотизъм – с романтичната надежда да служи на родината. Това става през 1973 г. Още на следващата година го изключват от агентурния апарат, защото от командировка във Франция донесъл произведения на Солженицин и ги укрил у приятели. Възстановяват го през 1976 г., но след четири години отново го отписват: „Досега не са получени резултати независимо от това, че същият има възможности за работа” – пише в предложението за закриване на разработката му.
Добри ли са били агентите на културно-историческото разузнаване, или лоши? Работата им е била да събират, купуват или даже да крадат (или да купуват крадени) реликви, свързани с България. Именно те са донесли нелегално ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир през 80-те години на ХХ век. Поставям въпроса за размисъл, нарочно не му отговарям. Прочел съм много досиета на журналисти. Някои предизвикват погнуса с доносите си, други са използвали Държавна сигурност за разправа със свои конкуренти и врагове, трети просто не са имали куража да й откажат, но на никого с нищо не са навредили. Някои от тях впоследствие не само са били изключвани от агентурния апарат, но дори сами са ставали обект на наблюдение, понеже давали добри сведения за хора с „доказани антипартийни прояви”.
След като КС обяви лустрацията за антиконституционна, проблемът със сътрудниците на ДС вече не може да се реши с уволнение. Трябва да съдим не хората, а постъпките им. Новият президент да публикува досиетата на посланиците – и нека обществото само си направи изводи кой е служил на родината и кой – на собствената си кариера. А списъкът с дипломатите агенти е много полезно четиво за всеки, който се интересува от външната ни политика. Като го разучи, човек остава с впечатлението, че посолствата ни са последна спирка за някои приключили кариерата си партийци и магистрати. Други нашите представителства в чужбина май са дадени под аренда. Посланиците там са кадри все на една партия в продължение на няколко мандата. Любопитно е да се четат и бащините имена на дипломатите ни – отците им в повечето случаи са или видни „бивши” от Външно, или от МВР. Живковата аристокрация още представлява България по света.
Крум Благов
krumblagov.com
