Негативната новина е, че лошите кредити през октомври стигнаха рекордните 9,02 млрд.
Време е политиците да осъзнаят, че “играта с огъня”, т.е. заиграването с банковата система, е своеобразно харакири. Разбираемо е, че преди избори ударите под масата са нещо обичайно, но когато това става следизборно с емблематични стопански институции, от които зависи стабилността на икономиката, като БНБ и банковата система, си е направо безотговорност. Още повече, че сме във валутен борд, където паричната система е уязвима от всякакви внушения и разрушаването й ще донесе негативи на всяко следващо правителство, а не само на сегашното. Ако се върнем малко назад във времето (средата на май 2009 г.), тогава неофициалният лидер на “Лидер” заяви, че е възможно у нас да се повтори
сценарият с фалитите в САЩ
Доводът е, че около 80% от българите са теглили кредити, а растящата безработица ще препятства възможността да ги върнат. Пак по-същото време неформалният лидер на ГЕРБ поиска да бъде подписано ново споразумение с МВФ, защото заплахата за стабилността на банковата система е реална. И то не само заради финансовата криза, а и заради БСП. Според него, след като паднат от власт социалистите, няма да се спрат пред нищо и ще използват управителя на БНБ Иван Искров като инструмент за дестабилизиране на банковата система. Миналата седмица евродепутатът Ивайло Калфин каза на дискусия за икономическото управление на ЕС, че ако еврото се обезцени много, това ще постави въпроса с валутния борд в България. Ако оставим настрана безотговорността на подобни политически дрънканици, въпросът е дали има основания за подобни твърдения и размахването на плашилото на банковата криза от средата на 90-те години? Поне засега отговорът е категорично “НЕ”.
Ако използваме мнението от началото на финансовата криза, което е валидно с пълна сила и днес, 4 години по-късно, на един абсолютно непредубеден анализатор (БСП и тройната коалиция не са му любимата партийна формация) като съпредседателя на ЦИР Александър Божков, банковата система у нас е стабилна Според него кризата отпреди 10 г. е повлияла ползотворно на сектора и оттогава той води консервативна политика, която сега дава своите плодове. Единственото нещо, което би засегнало банките, е задълбочаване на финансовата криза на Запад, което може да принуди банките майки да търсят финансова помощ от клоновете си в България. Поне засега обаче няма основание за подобно развитие на ситуацията. Според подуправителя на БНБ Калин Христов основания за притеснение няма, защото нито една банка-майка не държи гръцки държавен дълг в портфейлите си в подразделенията им у нас.
Българската банкова система е една от най-строго регулираните в Европа. Антицикличната политика на Централната банка през последното десетилетие е била насочена към трупането на буфери по време на икономически възход и равномерното им разпределение по време на кризисни сътресения, което се е оказало успешно във финансовия сектор. Кои са позитивите на българската банкова система?
На първо място, от гледна точка на историческия фактор, българската банкова система е конституирана изключително консервативно. След финансовата криза от 1996-1997 г. българската банкова регулация заложи всички възможно най-консервативни методи, докато европейските страни тепърва залагат подобни правила. Неслучайно ролята на банките при формирането на финансовата криза от 2008 г. бе водеща. Причините за това трябва да се търсят именно в ниските критерии за капиталова адекватност Базел 2, които „стимулираха” отпускането на повече кредити с по-малко капитал. С други думи проблемът тогава (а и сега) не бе само в банките, но и в по-слабите регулации.
На второ място, в българската банкова система имаме класическо финансиране, т.е. от депозантите. В този смисъл
банките не са зависими от пазарно финансиране Към средата на годината спестяванията на българите в банковата ни система възлизат на 41 млрд. лв., което е ръст с 11% на годишна база. Според предварителните прогнози на Централната банка се очаква нарастване на спестяванията в банките с около 10% и нов ръст на депозитите през 2012 г., близък до сегашните темпове - около 8 на сто. Тоест, привличането на значителни средства от български вложители - граждани и фирми, осигурява по-голяма независимост на банковата ни система от външно финансиране. Трезорите ни привличат по 4.5 млрд. годишно от български депозанти, а от банките майки - около 3.5 млрд. лв.
Единственият пробив в системата може да дойде от т.нар. „небанкови заеми”, което може да подкопае фундамента на стопанската система. Според някои неофициални данни всеки икономически активен гражданин в страната е получил над 35 000 лв. небанков заем, а националната статистика отчита, че средната задлъжнялост на човек е 59 лв. В същото време според Националната агенция за приходите (НАП) общата стойност на заемите между физически лица, отпуснати в България само за периода 2001 –2006 г., възлиза на най-малко 2.7 млрд. лв.
На трето място, изискванията за капиталовата адекватност (съотношението на капитала на банковата система към рисковите активи) е едно от най-високите в Европа и гарантира сигурност. Изискванията на БНБ са за минимум 6% адекватност на капитала от 1 ред (при 4% изискване на Базелския комитет по банков надзор) и минимум 12% адекватност на общата капиталова база (по-високо от минималните 8% на Базелския комитет). По-високите изисквания гарантират по-консервативна кредитна политика на банките и намаляват риска Според висши банкери капиталовата адекватност на българските банки е една от най-високите в Европа – средно 18%, и има достатъчно буфери за обезпечаване на лошите кредити. Негативната новина е, че лошите и преструктурираните кредити в банковата система продължават да се увеличават и в края на октомври стигнаха рекордните 9,02 млрд. Като дял те вече са 22% от всички без овърдрафтите, при които се смята, че нямат просрочия. Към 30 септември делът само на лошите кредити е 14,45%.
На четвърто място в български банки няма никакви активи от токсичните гръцки държавни ценни книжа. В този смисъл българската банкова система е стабилна, независимо от всички възможни сценарии за развитие на ситуацията в Гърция и в Европа с дълговата криза. В тази връзка важна особеност на банковата ни система е, че работещите у нас трезори са субсидиари, т.е. дори и да са собственост на чужди банки, те са регистрирани в София и работят по правилата на БНБ. Нашата банкова система е така регулирана, че не позволява бързото преместване на активи, без това да бъде санкционирано от регулатора.
Пето, консервативната политика и свързаните с това рестрикции ще са политика на БНБ и за в бъдеще. Централната банка например не планира да намали нивото на минималните задължителни резерви с цел да насърчи кредитирането. Изискваните от БНБ минимални задължителни резерви са 10% върху вътрешните депозити и 5% върху чуждестранните пасиви, което е високо ниво според европейските регламенти. Високата ликвидност увеличава цената на ресурса и на кредита, но пък прави банковата система стабилна. Банките в Централна и Източна Европа бяха подценили риска по време на кредитния бум от средата на изминалото десетилетие и тогава цената на риска бе около 0.5%, а сега (по време на кризата) е 3%, което означава само едно - продължаваща рестриктивна политика от страна на централните банки.
На шесто място, дори и при най-негативния сценарий, ако Гърция обяви фалит и мораториум върху дълга си, последиците за България ще са рязко увеличаване на безработицата, поскъпване на суровините и енергията. Дори и в този случай финансовата ни система е защитена, считат повечето анализатори на българската икономика. Според тях при опасността от втора криза ние трудно ще видим т.нар. второ дъно, защото "не е имало отблъсване от него", за да има растеж и положителна дългосрочна перспектива. Нещо повече, влоговете в банките у нас са гарантирани до 100 хил. евро. Освен това през 2012 г. натрупаните резерви във Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще са 1.5 млрд. лв., а той е законово упълномощен да влиза чрез наливането на капитал в закъсали банки. Най-позитивното в тази връзка е фактът, че от края на 2008 досега валутните резерви на БНБ се движат между 12 и 13 млрд. евро, докато през август и септември 2011 г. те надхвърлят 13 милиарда евро за първи път от началото на кризата.
Александър Илиев
