Най-красивите стихове и в българската, и в световната поезия безусловно принадлежнат на любовта! Frognews.bg поздравява всички влюбени; за любовта граници няма!
Недялко Йорданов
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ 
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Павел Матев 
СИНЕВА
Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен,
и зима ...
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея ...
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вейва едва.
Пиле някакво изписука.
Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука!
Елисавета Багряна 
ЛЮБОВ
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее - птичка в разцъфнала градина,
пее - и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса - Магдалина:
- Ето моите ръце - води ме!
Димчо Дебелянов 
НЕПОЗНАТА
Нощ ледена властно се стеле над мен,
и в жажда за радост и ден,
аз чезна по нейните тъмни крила.
- Ела, възжелана, ела!
Рой вихри бездомници глухо тънтят -
пред мене ни завет, ни път, -
на щастие минало призрака блед
покриват забрава и лед.
Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,
към светли дни ме поведи -
и песен за вяра и бодрост запей,
страха ми, скръбта ми развей!
Аз с тебе ще тръгна - и бодър, и смел -
към онзи незнаен предел,
да търся всевечни мощни зари -
далеч зад моря и гори.
Ще бъдем ний там възвисени орли
над стръмни гранитни скали -
с огрени от златното слънце чела...
Ела, непозната, ела!
Пейо Яворов
НАСАМЕ 
Под нежната омая на вечер замечтана
и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
т себе си тогаз усещал те бих аз.
Ах вечер замечтана очите ни закрива -
и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!
Федерико Гарсия Лорка
СЕРЕНАДА 
Нощта от влага натежава
край бреговете на реката,
а на гърдите на Лолита
умират от любов цветята.
Умират от любов цветята.
Нощта над мартенски мостове
запява гола в тишината.
Лолита къпе свойто тяло
в уханията на водата.
Умират от любов цветята.
Сребро и анасон разпръсва
нощта и грее над стрехата.
Искри среброто на вълните.
И анасонът на бедрата.
Умират от любов цветята.
Имантс Зиедуонис (Латвия)
И времето спря. 
И бе любов.
Само любовта спира времето.
И секундите можеха да се загребат като пясък
и да се разхвърлят във всички посоки.
Нищо нямаше значение.
И листенцата на цветята не капеха.
И желязото не хващаше ръжда.
И се отучихме да броим.
И това е прекрасно -
любовта не умее да смята.
Жак Превер
PARIS AT NIGHT
Три клечки кибрит - една подир друга запалени
в мрака.
Едната - за да погледна цяло лицето ти.
Втората - за да погледна очите ти.
Третата - за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това - за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
