В Европа кризите в момента са две. Едната е кризата в страните с бюджетни проблеми - прекалено големите дългове. Втората е рецесията в ЕС. Икономиките не се развиват, затова не могат да компенсират тези големи дефицити.
Проблемите с дефицита трябва да се локализират, казва в интервю за в. 24 часа евродепутатът Ивайло Калфин. Поне досега те не обхващат новите членки, а страни от еврозоната с по-слаби икономики - Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия. Там при всички случаи ще се наложи намаляване на разходите, въпросът е дали да стане рязко, или постепенно. Ако ще се прави постепенно, трябва да им се осигури финансиране. Така че първото, което трябва да се случи в Европа, е подсигуряването на ресурса, с който да се помогне на страните с бюджетни проблеми. И второ, Европа трябва да се върне в релсите на растежа. Без икономически растеж, колкото и фискални фокуси да се правят, нищо няма да излезе.
Саркози и Меркел предлагат сбъркания начин да се търси финансов ресурс - затваряне на ЕС и натоварване на богатите страни. Самите богати страни не искат да се натоварват с покриване на задълженията на закъсалите. Според мен стабилността на еврото интересува не само страни от еврозоната и останалите членки на ЕС, а много по-широк кръг държави. И трябва да се създаде механизъм за участие на всеки, който има интерес от запазване на стабилността му. Затова ЕС трябва да се отвори, МВФ да сключи договори с отделните страни с проблеми, да им осигури финансиране, през него да минат и условията за съкращаване на разходите.Не е модерно, защото МВФ има някои различни правила от еврозоната, а и как така едни чиновници ще диктуват политически решения. Е да, ама ние сме го преживели - имаше една г-жа Макгърк, тя ни казваше какво ще стане с пенсиите и заплатите. Не беше много приятно, но имаше ефект. Другото, което трябва да се направи, е отказът от еднакви критерии за всички страни, както предлагат Меркел и Саркози. Който ги наруши - наказание. Но европейските икономики са много различни, за съжаление в кризата се раздалечават още повече, и трябва да се търси индивидуална програма за всеки, а не автоматични наказания, защото бил мръднал с половин процент.
Добре че много не чуват Дянков и не обръщат внимание какво говори. Еврото няма да си отиде и няма значение какво казва министър Дянков, но въпросът наистина е какво прави България. Ние като че ли сме приели позицията на любопитен зрител зад стъклена преграда и гледаме как големите и богатите имат трудности. И изпитваме тайно задоволство - “Вижте колко сме добри, а пък онези как се мъчат". Това е много измамно. Не знам Франция и Германия как ще пострадат при срив в европейската икономика, но знам, че в България това ще се усети страшно.Имаме възможности да влияем на част от решенията, на друга нямаме, но със сигурност трябва да си подготвяме икономиката за различни варианти. Не го правим.
Не съм силен в партийното инженерство - нови структури, разделяния, обединения. Сигурен съм, че българските избиратели не ги интересува кой е лидерът на една партия и в каква коалиция е. Интересува ги тази партия, коалиция или каквото е там, да е достатъчно силна, за да спечели изборите, и да е достатъчно компетентна, за да защити интересите им. Ето това трябва да се случи в левицата. БСП ще произведе поредните документи, ще издаде книжки, но много малко от това стига до хората. Между другото, много повече млади хора участваха в нашата президентска кампания в сравнение с предишни години. Начинът е не да се яви някакъв политик с вратовръзка и да казва “Знам как да ви оправя проблема”, а да правиш хората съпричастни, като им даваш възможност за реално участие. Трябва друг тип правене на политика, много по-модерен.
Нямам амбиции за партийно лидерство, не участвам в никакви групички и това ме радва. Мен ме интересува действително да се отстояват идеи и каузи. Който може, нека ги отстоява, който запушва тези процеси, няма място там. Но не искам да подменям правенето на политика с личностни кампании. Който иска да е председател на БСП, това не е моят проблем! Моят проблем е каква политика прави БСП, казва още Калфин.
