БДЖ да отреже релсите до селата, за да не изчезне от картата на България
Лъчезар Богданов е експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията.
От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика. От 2004 г.е управител и икономически анализатор в Индъстри Уоч. Сред по-важните изследователски проекти са анализ на данъчната политика, формиране на публично-частни партньорства и приватизация, пазар на недвижими имоти, оценка на макроикономически рискове. Автор е на множество статии, публикувани в основни български и чуждестранни медии. Съавтор е на четири книги.
интервю на Васил Василев
- Г-н Богданов, защо правителството допусна стачките в БДЖ, при положение че знаеше за тежкото положение на компанията, когато дойде на власт?
- Проблемът в БДЖ и стачките наистина са в резултат на слаба политика на правителството. След като кабинетът на Бойко Борисов знаеше, че железниците са в окаяно състояние още като прекрачи прага на Министерски съвет, трябваше да предприеме радикални мерки, за да спаси БДЖ. Вместо това бе решено държавата миналата година да изплаща дълговете им към кредиторите. Само този факт през 2010 г. трябваше да свети като червена лампа за управляващите и да е ясен сигнал, че рано или късно ще се стигне до задънена улица и хората ще излязат на улицата. Прави впечатление обаче, че ставаме свидетели на неясни надежди. Синдикатите искат да се гарантира увеличаване на товарните превози и поръчките за тях. Това няма как да стане, защото икономиката е в криза. Товарните превози след членството ни в ЕС имат конкуренция и на територията ни действат частни превозвачи които са все по-предпочитани от големите компании у нас, тъй като им предлагат конкурентна услуга на по-изгодна цена. В същото време БДЖ раздува цените, за да може с парите да субсидира пътническите превози. Предприятието се управлява като социална компания, а не като конкурентоспособна фирма, заради което си понася последствията.
- Какви мерки трябва да се вземат, за да се спасят железниците?
- Един от проблемите е раздутият персонал, който обслужва пътниците. Второ – тези, които се возят, трябва да си плащат, защото има много хора, които са с преференции. Гратисчиите също са не малък процент, който дърпа назад компанията. Те не се санкционират, защото на кондукторите им е все тая, тъй като не печелят от това и не им се занимава със скандали. Оказва се, че заради стремежа си БДЖ да е социална компания тя обира най-неплатежоспособните пътници. Считам, че железниците не трябва да се разглеждат като мрежа, която достига до всяко клонче в България. В развитите страни има релси само на местата, където има повече пътници и бързи отсечки трябва да се разделим с илюзията, че БДЖ е навсякъде. Инвестициите е нужно да се насочат към определени трасета и да бъдат закрити линии, чиято поддръжка е скъпа. Паралелно с това няма как да се пази разписанието на влаковете от времето на Тодор Живков, а някои влакове да се извадят от разписанията. Колкото и да ни се иска, не може да има навсякъде лукс и комфорт, а само по някои линии като начало, а след това постепенно всичко да се надгражда.
- Поводът за протестите бяха промените, които се правят в пенсионната система. Адекватно ли е поведението на управляващите в този ресор?
- При пенсионната система мисля, че ГЕРБ също се забави с мерките, които предприема. Проблемът „малко хора работят, много взимат пенсия” не е проблем само в България. Има влошаване навсякъде в страни от ЕС. Само че при тях има много по-добра стартова позиция и по-лесно ще се справят с този проблем. ГЕРБ трябва да си направи ясна сметка, че пенсионната реформа в България трябва да се базира на лични спестовни сметки, защото е изключително трудно да се направи баланс между работещите и неработещите. Другият вариант е да се вдигнат данъците. Тогава обаче се създават условия за заобикаляне на системата и по-ниска събираемост. Третият изход е да се намалят още повече пенсиите. Т.е., създава се порочен кръг. Хората, особено в смесените райони си измиват ръцете с ромите и ги намират като най-голям проблем за пенсионната система. Това не е така, тъй като ромите плащат малко данъци, но за сметка това не взимат пенсии.
В България проблем са хората, които се пенсионират 16-18 години преди останалите. Ще ви дам пример с полицай, който работи от 20-годишен в системата на МВР и се пенсионира след 25 години трудов стаж. Звучи странно мъж на 45 години да е пенсионер. Не казвам това да се случва изведнъж, а плавно, и да се увеличи възрастта за пенсиониране с 5 години. Това е работа на експертите, които трябва да изчислят точно колко е нужно. И в останалите страни има хора, които излизат в заслужена почивка по-рано, но разликата в трудовия стаж с останалите е няколко години. Също считам, че у нас се злоупотребява с пенсията за инвалидност, която очевдино се придобива доста лесно заради вратичките в системата.
- Имат ли основание синдикатите да искат оставката на министрите Тотю Младенов и Симеон Дянков?
- Не мисля, че Тотю Младенов е някакъв двигател на грандиозни промени в социалното и пенсионното осигуряване. Самият той не е силен министър, а оттеглянето му няма да промени ситуацията. Цялото правителство трябва да се справи със създалата се ситуация, а то отново иска да ги запуши с излишъци, които няма. На свой ред финансовият министър трябваше да действа по-смело още от самото начало на мандата и мерките, които прилага, да наложи по-рано. Правителството пожертва краткосрочните недоволства и работеше на парче. Отлагането на радикалните промени се натрупа и избухна в стачки и недоволство. В Естония направиха много резки промени, свиха дефицита, намалиха заплатите през 2009 г., но сега имат рязък ръст в икономиката.
- Означава ли това, че държавата трябва да има по-силно влияние в българската икономика?
- Не, не мисля, че това е решението на нещата. Държавата се меси навсякъде и от нея зависи всичко – дали ще се строи метро или магистрала например. По този начин фирмите стават зависими от правителството. Политиците си вкарват автогол
Министерски съвет може да си реши проблемите, като направи минимални субсидии и конкуренция между частниците.
Естествено, че хората ще стачкуват срещу правителството, а лобитата ще скачат срещу управляващите и ще плетат интриги и ще вадят компромати. Държавата не е осигурила истински конкурентен пазар. Защо няма стачки за качеството на лютеницата? Защото в магазина има 10 вида лютеница. БДЖ е монополист и това рано или късно трябва да се промени.
- Симеон Дянков заяви, че банковата ни система е най-стабилната в Европа. Съгласен ли сте със смелата му констатация?
- Банковата система у нас действително е една от най-стабилните. Още на старта на финансовата кризата тя започна да поддържа високо ниво на собствен капитал, което я отличава от останалите в Европа. Т.е., ако има някакви загуби, то веднага се включва висок буфер, с помощта на който могат да се върнат парите на вложителите. За разлика от Белгия и Великобритания например нашата банкова система може да поеме много по-тежки загуби.
- Задава ли се нова вълна на икономическа криза в ЕС и как ще се отрази тя в България?
- В медиите се спекулира, че в Европейския съюз и САЩ се задавала нова криза през 2012 г. Хората трябва да са наясно, че това не е „криза”, а връщане към нормалното положение на световната икономика от 2000 г. Това, че хората няма да купуват по 2-3 къщи в Испания и да живеят на кредити, както беше през 2001-2008 г., не е криза, а връщане към модела на индустриалната революция, която движи света 200 години – здрав труд, малко харчене и ограничени отпуски. Този модел трябва да бъде наложен и в България.
