Може ли единната европейска валута да бъде спасена е ключовия въпрос, от който зависи съдбата на целия Европейски съюз. Той не получи търсения категоричен положителен отговор на срещата на високо равнище на лидерите на 27-те в края на миналата седмица.
Истината е, че на нея бяха възложени прекалено големи надежди. Очакванията бяха изтичащата 2011 година да потвърди възстановяването след най-тежката световна финансова и икономическа криза след Втората световна война, разтърсила планетата през 2008-2009 година. Само че нещата се развиха по по-неблагоприятен начин.
Плахото съживяване от началото на годината премина във вял растеж в еврозоната. Рецесията в Гърция продължава вече четвърта година без перспектива скоро да настане обрат, а прогнозата на Европейската комисия от ноември за Италия е тази ключова икономика за разрешаването на дълговата криза да преживее рецесия в началото на 2012 година и да я приключи със стагнация.
Предупреждения за нова рецесия
Брюксел би тревога, че има риск Европа да преживее нова "фаза на рецесия" и понижи силно прогнозата си за растежа в еврозоната през 2012 г. до 0.5% спрямо очакваните по-рано 1.8%.
"Растежът спря в Европа и можем да преживеем нова фаза на рецесия", предупреди еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен при представянето на есенните икономически прогнози на Европейската комисия.
Най-тежката социална последица е очакваното спиране на нарастването на заетостта през 2012 г. при безработица от 9.5% от трудоспособното население.
В същото време банките продължават да стискат портфейлите си и не са склонни да си отпускат кредити една на друга. Направените овърнайт депозити (за срок от един ден) в Европейската централна банка (ЕЦБ) достигнаха към средата на декември 346.4 млрд. евро, което е нов максимум за 2011 г.
Банките предпочитат да дават наличните си излишни средства на ЕЦБ при твърде ниски лихви, а не да ги заемат на други банки при по-изгодни условия. Причината е, че те се съмняват дали кредитите ще бъдат върнати. Именно същата картина наблюдавахме при кризата от 2008-2009 г., чийто фитил запали фалитът на американската банка "Леман Брадърс" (Lehman Brothers).
Банковата система е под напрежение заради опасенията, че правителствата от еврозоната няма да могат да изплащат дълговете си и ще обявят неплатежоспособност по облигации, държани от банките, отбелязаха анализатори.
Държавните лидери опияняват народа с оптимизъм
С присъщия си оптимизъм германският канцлер Ангела Меркел определи резултатите от срещата на върха на ЕС в Брюксел, на която всъщност за първи път се заговори за бюджетен съюз на 26-те (Великобритания не прие предложеното ново междуправителствено споразумение, обхващащо останалите страни членки при определени условия) - като пробив по пътя към стабилността.
"Възстановихме доверието в нас, стъпка по стъпка, и създаваме нова основа за доверие", заяви Меркел след сочения за съдбоносен форум в Брюксел.
Италианският премиер Марио Монти също съзря положителна динамика. "По поведението на някои страни, по отворените им позиции спрямо предложенията, отчитам явна динамика в работата на ЕС за излизане от кризата. Все пак бих предпочел единодушно решение на 27-те страни членки", каза Монти.
Освен това обаче срещата на върха на ЕС даде частичен и не особено задоволителен отговор на основните тревоги на пазарите, от чието поведение до голяма степен зависи как ще се финансират затруднените членки на еврозоната.
"Решенията на срещата на лидерите на ЕС ще допринесат за стабилизиране на финансовата ситуация в еврозоната", заяви оптимистично гръцкият премиер Лукас Пападимос. "Те са сериозни и са съществена стъпка за излизане от дълговата криза", подчерта Пападимос, за чиято страна обаче светлина в края на тунела поне в близка перспектива не се забелязва.
