Президентът Първанов лицемерничи с ветото за пенсиите, но мълчи за оправдан двоен убиец. Ще го попита ли прокуратурата за „Октопода”, Кюлев, Велев, Сумиста и Трактора, когато напусне „Дондуков” 2?
Краят на властта не е краят на живота. Този израз да се издигне в лозунг с правителствено постановление и да се закачи в кабинетите на всички български политици. Да минат и кратък курс по психология, за да им се обясни и внуши, ако трябва и чрез хипноза, че един шлифер, колкото й да го даваш на химическо чистене, един ден отива на боклука. Трябва да се научат да си тръгват навреме. Активната част на човешкия живот, при продължителност у нас 60-68 години, не е повече от 25 години. Според тази сметка участието на някои хора в управлението на страната ни вече 22 години изглежда доста нахално. За очевидците пък е потискащо. Цял смислен живот с едни муцуни – ужас. Смислен ли казах?
Идете си, бе, хора, няма нищо страшно. Заселете се на хубаво място, харчете си парите, канете когото си искате на гости и не ни занимавайте повече със себе си. Един от претендентите за политическа вечност е Георги Първанов. Помисли се за исторически призван още когато Жан Виденов великодушно го направи шеф на БСП. (Първанов му се отблагодари подобаващо...) След няколко седмици ще трябва да сдаде поста. Той обаче приема това май само формално и по путински хитро. Подсказват го недвусмислените му заявки за търсене на нови пътища и възможности да е част от управлението. В тази посока трябва да се възприема и решението му да наложи вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. Но вижте само как се изразява: „Свидетели сме на едностранен отказ на управляващите от поетите и нормативно установени задължения в противоречие с утвърдените принципи на социалния диалог”. И още: “Този закон не само не отговаря на обществените очаквания и нагласи, но съдържа разпоредби, които отнемат и накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите“. Разбрахте ли нещо?
Коварен език, който уж казва нещо, но всъщност каканиже чиновнически клишета И Първанов очаква с тази стилистика да ни напомни на изпроводяк, че е бил социален президент. Не трябва да си Колумб обаче, за да се сетиш, че обществените очаквания понякога се разминават с реалните възможности. Ако си истински държавен глава, а не последовател на Мануел Нориега, някогашен президент на Панама, например, ще кажеш точно това, колкото и да е нелицеприятно. Споменавам Нориега не случайно. От Париж тези дни долетя новината, че бившият панамски диктатор Мануел Нориега ще бъде екстрадиран в родината му. Във Франция той излежа 7-годишна присъда за „пране на пари”. Преди това търка наровете и в САЩ, където съдът му даде първо 40 години затвор, а след това ги намали на 30 за съпричастност към наркотрафик и подкрепа на организираната престъпност.
В Панама 77-годишният Нориега има да излежава още 20 години. Нориега е президент от 1983 до 1989 година, за което време си „изработи” 67 години затвор Тук подобно нещо е немислимо. Ние сме държава от ЕС, а не Панама, и нямаме диктатори мутри. На пръв поглед е така. Но дори неизкушените от политиката знаят, че под „пръв поглед” клокочат зловещи тресавища. Затова на моменти дори Панама е пример за правосъдие. Уж сме в най-стария център на демокрацията, а справедливост и възмездие не виждаме. Нашата демокрация се изразява в пълната свобода да се възхищаваш на Първанов, но не и да казваш, че ти прилича на добре зализан мафиот например. Просто трябва да приемеш идеята му за „Българската Коледа”, ако не искаш да те обявят за човекоядец.
Двата тома с Първанови речи и статии могат да приспят и галопиращ кон но минават за „исторически”. Да ръкопляскаш на раздаваните на килограм ордени „Стара планина”, на новогодишните му послания, на „големия шлем” (енергиен, естествено) с Кремъл, на участието му в тържествени зари, конгреси, семинари, кръгли маси и възпоменателни тържества. Имаме необятното право да се възхищаваме на цялата му биография, перчем, нефотогеничен тил, семеен морал, поведение, снимки със сираци, дипломатически назначения, армейски кадрувания. Безгрешният. Българският Ким Ир Сен. Идеалният политик. Живот, отдаден на народа! Подарявам му това заглавие за автобиографичната книга, която ще издаде един ден. Поклон! По-клон! По-кл-он!
На този фон самото споменаване на Нориега е вече лош тон. Кал върху булчинска рокля. Възмутителен навик. Все едно някой да нарече Сталин Бандит, или да каже същото за Путин през 2011 г. В този ред на мисли би било интересно да узнаем, дали след като престане да бъде държавен глава, Първанов ще сподели пред прокуратурата какви са били отношенията му със съветниците му Емил Кюлев, Манол Велев и Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Първите двама бяха простреляни, а за третия има съмнение, че е организирал поне едното от двете покушения – това на Кюлев. Любопитен ще е и коментарът му за приписваната му топла връзка с лицето на „Октопода” Алексей Петров-Трактора. Също и дали наистина е знаел за „мокра поръчка” на Петров по отношение на бизнесмена Гриша Ганчев. Ако дори само малка част от това се окаже вярно, сравнението с Нориега няма да изглежда чак толкова абсурдно.
Онзи ден решение на една съдийка накара цялото общество да настръхне. Тя оправда и пусна да си ходи в Перник обвинения в двойно убийство Илиян Тодоров. Трагедията се разигра преди близо три години пред столичната дискотека „Соло”. Трети младеж бе ранен жестоко. Адвокатите на перничанина пледираха, че Тодоров е действал при самоотбрана, което показва, че дори те не са се съмнявали, че е клал с ножа, но наблягаха на непредубедеността и афекта. Колко ли тъпо са се чувствали, когато са чули съдия Румяна Ченалова да обявява клиента им за абсолютно невинен. Президентът Първанов обаче не каза нищо по случая. Мълчи и до днес. Вероятно не е впечатлен от сълзите и черните дрехи на майките на жертвите. Ще оправдае мълчанието си с това, че съдебната власт е независима и не може да коментира присъди. И ще допълни дълбокомислено, че като родител разбира и съчувства на близките на загиналите. Звучи логично. Но не е. Жестоко и цинично е. Когато една трета от висшите магистрати в държавата са твои назначения, си длъжен да кажеш нещо на почернените жертви. Така изисква моралът, а той е над всичко и засяга дори недосегаемия съд!
И ако президентът мълчи, значи, че е съгласен с безобразията в света на Темида Мълчи за жертвите пред „Соло”. За „Наглите”, за „Килърите”, за „Октопода”, за башибозушкото присъствие на Красьо Черничкия в света на магистратите, за корупцията в тези среди, за всекидневното изнасилване на Темида. Него това не го засяга. Той е с имунитет на държавен глава. Но народът му не е. Народът му пищи кански от развилнялата се мафия. Няма ли кой да му каже, например личният му приятел и съветник, все още ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, че само една малка част от заграбеното от мафията и познатите му олигарси би изравнила пенсиите със средните в Европа. Но той не призовава за борба с организираната престъпност, а застава до бунтовете срещу властта. Но не защото е съпричастен към мизерния живот на протестиращите, а защото ги вижда като лост, с който да си пробие път към нова власт. Звучи ви брутално? Ами брутално е.
А Панама... Панама е само на 12 000 километра от София.
Жан Виденов
"Може би точно затова стана президент (визира Георги Първанов) и може би точно затова политическата ни система може да бъде наречена абсурдна и 20 години след полагане на основите й парламентарно представени партии да искат тя да бъде сменена радикално".
Уинстън Чърчил
„Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.”
„Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.”
Огнян Стефанов
