Още в първия месец на 2012 г. Министерството на околната среда и водите може да въведе режим на ползването на водните запаси. Причината е, че язовирите са полупразни и ако не навали много сняг до края на декември, нивото им ще продължи да пада, обясни шефът на водите в екоминистерството Асен Личев.
Първо ще се ограничи подаването на вода към вецовете, а ако няма достатъчен приток при снеготопенето напролет, ще има режим и за питейното водоснабдяване, обясни той, пише 24 часа. Язовир “Искър” е пълен 60%, а най-празните питейни водоеми са “Среченска бара”, откъдето черпят Враца и Монтана, и “Дяково” за Дупница и Кюстендил. В Монтана дори прибягнаха до ограничаване на потреблението през нощните часове. Заради ниските нива на реките изчезват и подземните води, предупреди още Личев. В момента питейните язовири са пълни на 71,1% от обема си, но тези, които се ползват и за производство на електроенергия, са едва на 55%, показвали последните данни на министерството.
В най-големия изкуствен водоем в страната - “Искър”, който подава вода за София, в момента има около 437 млн. кубични метра вода. Това представлява само 66% от обема на язовира. “Все пак още е далече от 100-те милиона кубика, които бяха останали при източването му и голямата водна криза в София през 90-те години на миналия век. София обаче няма резервен водоизточник и това е големият проблем”, обясни Личев. За да се избегне ограничаване на ползването на вода от питейните язовири, те трябва да бъдат напълнени отново напролет от снеготопенето. Това обаче може да стане, ако по планините се задържи обилна снежна покривка в рамките на 150-190 дни през зимата.
“Не дойдат ли достатъчно снежни запаси, е застрашена цялата икономика на страната - енергетика, водоснабдяване, индустрия и земеделие”, обясни Личев. Изключително малко вода в началото на декември е имало в язовирите “Огоста”, “Съединение”, “Копринка”, “Жребчево”, “Тополница”, “Батак”, “Доспат”, “Въча”, “Студен кладенец” и “Мандра”. Тези язовири се използват и за производство на електроенергия и са пълни едва наполовина. Те не са били на толкова ниско ниво от сушавата 2006 г., притеснени са в дирекцията на Личев. В “Тополница” например от 137,1 млн. кубични метра обем пълни са едва 19 млн., а полезният обем е 452 хил. куб. метра вода.
Това са данни към началото на декември според заповедта за ползването на комплексните и значими язовири, подписана от зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. За да се размине опасността от януарско спиране на вецовете, е нужно до Нова година да паднат поне 100 литра валежи на кв. метър по планините, каквито са нормите за този месец. Прогнозите в началото на месеца са били за нормални валежи през декември, но с напредването на времето в екоминистерството все повече се надяват да се оправдаят предвижданията за големи снеговалежи поне около коледните празници, за да няма воден режим през 2012 г.
Причината за празните енергийни язовири са както сухата година, така и голямото производство на електроенергия от вецове в последните 2 години, категоричен е Личев. По-страшно от празните язовири обаче са празните реки, обясни експертът от екоминистерството. Нивото на Дунав в момента е на 200 см под нормите. На входния пункт на реката на българска територия пък сега минавали по 2000 куб. м вода в секунда, докато нормалният оток бил 5200 кубични метра в секунда. “Реално това е все едно 32 реки с мащаба на пълноводна Марица да изчезнат изведнъж”, описа образно Личев. Изключително маловодни в момента са още Вит, Марица, Тунджа. “Празните реки дренират подземните води, от които се захранва голяма част от България. В момента нивото на подпочвените води е паднало със 195 см и реално се източва най-големият язовир на страната”, описа ситуацията Личев. Ако пълноводието в реките не се възстанови, скоро ще стане критично положението за населени места, които се водоснабдяват от речни и подземни води. (24 часа)
