Спорът в православната църква не бил само за досиетата, но и за постове, тъй като проверка на миналото на духовниците най-вероятно ще повдигне и претенции за израстване в църковната йерархия. Това е и една от причините за сериозния отпор на висшия клир срещу разкриването на агентите сред митрополити, епископи и игумени.
Тази теза потвърди и Варненският митрополит Кирил, във връзка с отварянето на досиетата, който заяви, че някои смятат, че по този начин ще разчистят пътя за по-нагоре, пише "Дневник".
В края на миналата седмица Светият синод реши, че в отговор на искане на комисията по досиетата ще изпрати имената и личните данни на заемалите и заемащите ръководни позиции в църквата от 2006 г. до момента, за да могат те да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност.
В същото време ръководството на БПЦ реши да изпрати и няколко страници юридическо становище и аргументи защо всъщност висшият клир не би следвало изобщо да бъде проверяван и, че всъщност той не попада в обхвата на закона задосиетата. Подобно мнение поотделно застъпиха и някои митрополити, сред които Неврокопският Натанаил и Варненският Кирил.
В църквата има един вид противоречие между по-младите и по-новаторски настроените и по-възрастните, младите започват да искат и повече позиции, власт, коментират запознати. Затова и въпросът с досиетата можел да прерасне и в дискусия за това кой и как ръководи църквата. Темата не засягала само борбата за това кой да е бъдещият патриарх, но и по-млади епископи проявявали интерес към митрополитски постове.
"Ние не сме против отварянето на досиетата, но да се задължава един управителен орган, какъвто е Светият синод, да дава лични данни, за мен не е нормално", отсича митрополит Кирил. По думите му било жалко, че отварянето на досиетата не е за очистване на църквата, а "защото някои искат да разчистват сметки". "Аз затова съм против, защото начинът, по който се прави, е неморален. Някои смятат, че по този начин ще разчистят пътя за по-нагоре, това не одобрявам", допълва той.
Както варненския митрополит, така и в своето становище по казуса с бившите агенти, Светият Синод заявява, че за БПЦ не е приложим законът за досиетата, тъй като църквата не била "религиозна общност", а била вероизповедание. Докато в закона за досиетата се посочвало, че се проверяват за агентурно минало ръководителите на религиозните общности.
Както юристи, работили по закона за вероизповеданията, така и представители на дирекцията по вероизповедания към Министерския съвет, заявяват, че тълкуването на синода е абсурдно. Хората от една религия се обединяват в религиозна общност, ако искат да бъдат представлявани пред държавата, сформират съответните институции и така вероизповеданието обхваща в себе си всичко - и самата общност и нейните институции, коментираха те.
Ръководителите на православното вероизповедание са ръководители на съответната религиозна общност, освен ако самите те с това си тълкувание не се отричат от това, че са ръководните представители на хората, изповядващи православието, допълниха специалистите.
Те дори отбелязаха, че други закони, даващи обаче права на синода, а не изискващи нещо от него, нямало проблем да бъдат спазвани - като например когато става дума за финансиране на църквата от бюджета и постъпване на парите по сметка в синода или пък за текста от закона за вероизповеданията, че традиционното вероизповедание в България е източното православие, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която се ръководи от Светия синод и се представлява от Българския патриарх, който е и Митрополит Софийски.
Тази разпоредба сложи край на разкола в църквата, като даде всички правомощия на патриарх Максим, а църковните имоти - на управлявания от него синод. Заради това т.нар. алтернативен синод на Инокентий заведе дело в съда по правата на човека в Страсбург, делото завърши в полза на хората на Инокентий, държавата трябваше да плати 50 хил. лв., а страната бе критикувана заради уреждане със закон на църковните дела.
Юристи обориха и друга теза от твърденията на Светия синод, че с разкриването на досиетата, държавата се меси в делата на църквата. Държавата разкрива своите си бивши агенти, а това, че някои духовни водачи са отишли навремето и са станали агенти на комунистическата държава, не им дава право сега да се крият под расото, смятат те.
