БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

В масовите представи у нас качеството на живот се бърка със стандарта на живот, който се асоциира главно с приходите. Това показват резултатите от проведеното в края на септември 2011 г. от НЦИОМ национално представително проучване по поръчка на Асоциация ”Качество на живота”.

Асоциацията, създадена на трети август тази година от представители на бизнеса в страната, стартира своята работа с провеждането на националното изследване „Обществените представи за качеството на живот у нас”

Данните от него показват, че над три четвърти от интервюираните българи имат  минималистични представи за „качеството на живот”, като например: да имам достатъчно пари за живот, да имам достъп до качествени здравни услуги, да мога да покривам битовите си разходи, да имам достатъчно дрехи за всички сезони, да се храня с качествена храна, да имам лек автомобил, да притежавам основни електрически уреди за дома и т.н.

Интересни са данните по отношение на 14-те индикатора, обособени в три основни групи -„Да имаш”, „Да обичаш” и „Да бъдеш”, които отразяват разбирането на българите за състоянието, постиженията и успеха на индивида и обществото.

Най-многообразни са отговорите в групата „Да бъдеш”. Данните показват, че онези, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи. Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата - 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна.

Потребността човек да е полезен на другите е декларирана най-често от жителите на малките населени места, от трудовоактивните, от високообразованите и от хората на възраст между 40 и 49 години.  Положителни самооценки регистрираме най-често с индикаторите, които мерят партньорските и приятелските взаимоотношения (в групата „Да обичаш”). 90% от запитаните посочват, че имат приятелски отношения със съседите си, 77% споделят, че общуват често с децата си, а 70% – че са в добри отношения с партньора си.

Изследването регистрира значими отлики в обществените преценки за индикаторите от групата „Да имаш”. Става дума за достъпа до добро образование и знания, интересна работа и пълноценен отдих, както и наличието на собственост и пари. Най-често хората твърдят, че притежават добро жилище – 80% от всички интервюирани. Най-рядко проучването регистрира удовлетвореност от добра работа и достатъчно време за отдих, а близо 64% от запитаните посочват че образованието им е добро.

Важен аспект на проведеното проучване е и фактът, че почти половината от респондентите казват, че качеството им на живот се е влошило през последната година. Като запазващо се добро описват качеството си на живот 21% - висшисти, хора на възраст между 18 и 29 години, жители на големите градове и столицата, както и заможни българи. Едва 6% от запитаните (предимно хора на възраст между 30 и 39 г., висшисти и с доходи над 400 лева на член от домакинството) смятат, че качеството им на живот се е подобрило през последната година.

„Започнахме този проект с желанието да разберем къде се намираме по отношение на разбирането на сънародниците ни за качеството на живот. Проучването показва, че общото усещане в момента е детерминирано в голяма степен от последиците от кризата. Масовото приравняване на понятието „качеството на живот” със стандарт на живот е симптом, че предстои много работа и прави създаването на нашата асоциация изключително навременно. Ние искаме да постигнем осъзната преценка сред хората за качеството на собствения им живот и стремеж към постигането на по-добър и пълноценен такъв, като ще търсим достигане до максимално широк кръг от личности и организации и ще привличаме съмишленици сред бизнеса, неправителствения сектор, институциите и хората.

И се надявам, благодарение на работата ни, следващото изследване да покаже друга обществена картина. Макар на този етап да звучи малко абстрактно, качеството на живот е изключително важен показател за съзряването и развитието на едно общество, защото поставя нещата в контекст, изяснява взаимната свързаност на различните обществени процеси и, в крайна сметка, повишава взискателността, очакванията, активността и степента на отговорност за общото добруване на всеки от нас,” – сподели Любен Станев, Председател на Асоциация „Качество на живота”.

Асоциация „Качество на живота” ще работи активно за повишаването на личната  удовлетвореност на българите от начина им на живот и за това да им осигури пълноценно човешко развитие, и възможности за реализация и лично щастие. Най-краткосрочните стъпки в дейността й са свързани с няколко публични събития. Асоциацията планира провеждането през февруари 2012 г. на семинар, на който вече припозналите се в каузата компании и организации, ще изложат своите добри практики в посока предоставяне на качествен живот на хората. Следва организирането на кръгла маса, на която да бъде подложена на публична дискусия темата за качеството на живот на българите и стъпките за неговото подобряване.