Увеличаващите се индикации, че дълговата криза в еврозоната може да се задълбочи, усилиха политическата воля за предприемането на някои дълго отлагани структурни мерки.
Правителството обяви пенсионна реформа и насочи усилията за преструктуриране и приватизиране на малкото останали губещи държавни предприятия. Всички това помогна на българската икономика да консолидира външната си позиция и ограничи полето за критики към правителството от страна на вътрешнополитическите му опоненти.
Необходимостта от по-нататъшно затягане на фискалната позиция през 2012 г. се очертава като малка. Това предполага, че публичният сектор ще има ограничен негативен или може би дори неутрален принос към растежа на БВП през следващата година.
Всичко това обаче няма да е достатъчно, за да компенсира очертаващите се негативни ефекти от забавянето на еврозоната. Очакваме БВП да се забави до 1,5% ръст през следващата година спрямо 2% през тази. Износът ще се ограничи, а задлъжнялостта на корпоративния нефинансов сектор да се свива.
Има риск процесът на стабилизиране на пазара на труда да се забави. Пречка за възстановяване на икономиката догодина ще е и продължаващият спад в цените на жилищата. Той допълнително подчертава слабото крайно търсене от сектора на домакинствата.
През 2012 г. част от пречките пред българското възстановяване обаче ще започнат да заглъхват. Повечето елементи, необходими за разрешаване на кризата с правителствените дългове на страните от еврозоната, вече са налице. Ускореното изграждане на фискален съюз ще редуцира страховете от появата на нова криза.
Със задействането на плана за преструктуриране на гръцките правителствени дългове и стабилизирането на банковия сектор на южната ни съседка ще отпадне още една от пречките пред възстановяването на икономиката ни. Така през втората половина на 2012 г. очакваме постепенно стабилизиране на крайното търсене от страна на българските корпорации и домакинства и ускоряване до 0,5-0,7% през последните две тримесечия.
Но редуцирането на задлъжнялостта в корпоративния нефинансов сектор и приспособяването на пазара на недвижими имоти към новите условия няма да са завършили. При сегашните темпове на корекция те ще продължат още няколко години. Това означава, че ни очакват още 2 или 3 г. на икономически растеж, който ще е под потенциала. Ще се редуват периоди на ускоряване и забавяне на процеса на възстановяване.
Какви са очакванията за банковия сектор?
В много отношения 2012 г. силно ще наподобява изминаващата година. Формирането на провизии ще продължи с идентични темпове, намаляването на цената на кредита ще е все още бавен процес. За да се запази капацитетът на банките да абсорбират оставащите загуби в портфейлите си, ще са необходими две важни предпоставки.
Първо, ще бъде необходимо депозитите на резиденти (местни лица) да продължат да нарастват, макар и с умерено забавящи се темпове. Това ще позволи на няколкото банки, които в момента все още зависят от външни източници на финансиране, да консолидират допълнително позициите си.
Това ще способства и за по-нататъшното успокояване на лихвите. Процесът ще започне от депозитите и постепенно ще се пренася и върху кредитите.
Второ, от ключово значение ще бъде да се осъществи на практика вече договореният план за преструктуриране на суверенния дълг на Гърция. Това ще спомогне да се оздрави позицията на гръцките банки майки и да се подсили техният капацитет в случай на нужда да разширят помощта си за поделения на Балканите и в частност в България.
Българските банки отново ще бъдат окуражавани от надзорните власти да увеличават буферите по отношение на ликвидността и капитала. Така ще трябва да подобрят способността си да издържат на трудностите, произтичащи от потенциално по-нататъшно влошаване на оперативната среда, без да доведе до редуциране на кредита за реалната икономика. От решаващо значение ще е засилване на контрола върху административните разходи, но без да се стига до ограничаване на предлагането на услуги за географски отдалечените територии на страната.
Цялостното възстановяване на българския банков сектор ще изисква време. Най-вероятно в голямата си част процесът ще приключи към края на 2014 г. Очаква се тогава процесът на редуциране на задлъжнялостта в корпоративния нефинансов сектор да е към края си, а темповете на растеж на БВП да започнат да се доближават до потенциалните. Приблизително по това време очакваме възвръщаемостта на капитала в банковия сектор на страната да достигне отново стойности, надвишаващи с между 5 и 10 процентни пункта цената на капитала.
Кристофор Павлов (24 часа)
