Във времето, когато се раждало небесното Слънце, а пророци в далечна и нечувана Юдея предсказали раждането на Спасителя, българите празнуват Бъдни вечер. Наричат празника още Мали Божич – време, изпълнено с тайнственост, в което гадателки и ясновидки се отдават на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет.
Част от голямата празнична магия е бъдникът – дебело крушово дърво. Донася го за Бъдни вечер стопанинът на дома. В него запалва голям огън – символ на небесното слънце, предвестник на всички чудеса, които се случвали в тайнствената вечер.
По стар обичай миросват бъдника – да е плодовита годината. Оставят го да гори през цялата нощ и го пазят да не угасне, за да не си отиде късмета. Живите въглени от него слагат прикадена вода, пазят я цяла година, за да ги пази от болестите и злите сили, които бродят в Поганите дни, от Коледа до Водици (6 януари).
Култово място в навечерието на Коледа заема обредният хляб – боговица, вечерник, светец. Приготвят го млади булки или моми, нагиздени в празнични носии. Погачата месят с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. Слагат я в средата на празнична трапеза, заедно с царевица, чесън, лук, боб, ябълки, ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия.
След тържествената вечеря стопанинът излиза на двора с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани всички светци, покровители на бурите и градушките. После разчупва питата над главата си. Първото парченце нарича на къщата, второто оставя пред иконата на св. Богородица, а останалото раздава на всеки в семейството.
Кулминационен момент на Бъдни вечер е обичаят коледуване. В него участват деца от 8-12 години, известни като коледари. Празнично облечени, с дрянови тояжки, обикалят от къща на къща. Пеят жизнерадостни песни, с които известявят за идването на Спасителя. Изричат благословии и пожелания за здраве, щастие и късмет. В знак на благодарност стопани ги посрещат със сито, пълно с пшеница и изпращат с дребни подаръци - пуканки, кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.
