НАРОДЕН ГЛАС

Гледам, че много се изписа и изговори по въпроса за обявяване на независимостта на Косово и това е нормално предвид актуалността на проблема, както и близостта на тази нова държава до България.

Фелдмаршал Велики

Мнението на обикновените граждани на България е разнопосочно и разделено. Сърбоманстващите комуняги естествено ронят крокодилски сълзи за окончателното рухване на идеята "велика Сърбия". За тях няма значение колко българи са избити през 20 век в Македония и другите окупирани земи от сръбските изверги. За съжаление, трябва да се признае, че подобни безродници, продали жалките си душички на Сърбия, не са никак малко в България, а и пропагандата на Русия и Сърбия с това измислено "православно славянско" братство е била винаги доста силна. Отделен е въпросът, че българите не са никакви славяни, а и православната вяра, и сърби, и руснаци са я получили от България... този факт, естествено, деликатно се изпуска от антибългарските фактори.
Както често се получава официалната позиция на България, която трябва да изрази правителството, я няма никаква. Сякаш премиерът, президентът и останалите мекотели от властта чакат претръпнали мнението на "Великите сили" и какво ще им заповядат вероятно, за да решат и позицията на България по въпроса.
Нека обаче да разгледаме историческите аспекти около Косово и дали наистина това е "изконна" сръбска земя, както тръби пропагандната машина на Белград.
Косово в древността е било заселено от илирийското племе дардани, което е коренното население на тази земя. Впрочем, от него идва и първото име на областта Дардания. Това всичко се е случило повече от хиляда години преди сърбите да се появат на тази планета.
С течение на времето след разпада на Римската империя, то е владяно последователно от Византия, за известен период и от България, Сърбия и Османската империя.
Митът за сръбското Косово, както се вижда, просто рухва. То винаги е било спорна територия, която не може да се каже, че принадлежи на която и да е от владялите го държави.
Нека погледнем как стоят нещата в по-близкото минало.
Сърбите изкарват като аргумент битката при Косово поле през 1389 г., когато цар Лазар, предвождащ сръбската армия, губи сражението срещу турците. Днес албанците биват обвинявани от сърбите, че са били проводник на османската политика на Балканите в 14 век и са помогнали за падането на полуострова под турско робство.
Не знам защо обаче се пропуска фактът, че при тези прословути сражения между християнските сили и турците, половината сърби преминават на турска страна, докато албанският национален герой Скендербег се бие срещу нашествениците до последно. Кой сега е предателят на Балканите ?
След завладяването на Косово сърбите, които са се заселили там в предните векове, се изтеглят на север. Голяма част от албанците избират да приемат исляма, за да спасят живота си и да получат привилегии в бъдеще като "правоверни" поданици на султана.
Минават няколко века на турско владичество в Косово и всичко това продължава до 1912 г., когато избухва Балканската война, целяща да изтласка турците от Балканите и да освободи окончателно полуострова.
Какво обаче се случва тогава? Докато България се бие срещу основните турски сили и поема най-голямата тежест на войната, Сърбия без да съгласува с никого окупира Косово, което е с албанско етническо мнозинство, както и Вардарска Македония - с българско етническо мнозинство. Тези исторически събития са безспорни и не виждам днес с какви очи могат някои хора да защитават сръбската идея за Косово.
След като сърбите окупират Косово и Македония, те ги обявяват за "изконни" старосръбски земи и подлагат на терор и геноцид всеки, който се противопоставя на тяхната политика в окупираните територии. Така че днес нека сърбоманско настроените в България да се замислят, когато защитават идеята за сръбско Косово, дали по този начин не признават и сръбска Македония, тъй като и двете земи са окупирани от сърбите по аналогичен начин през 1912 г.
Всъщност, справедливостта говори, че през 20 век Албания и България имат правото и аргументите да владеят съответно Косово и Македония предвид етническото съотношение в тези земи. И днес в Косово и в Македония сърбите не са повече от 5%, в Македония дори при последното преброяване са под 2%.
При това положение не виждам как честен човек, който вижда реалните факти, може да продължава да защитава Сърбия и нейните агресивни шовинистично-експанзионистични интереси спрямо всички околни държави. Е, разбира се, за агентите на бившата УДБА и сръбските тайни служби, които са на заплата и стоят в България, това не е изненадващо. Справедливият човек обаче би приел истината такава, каквато е.
По време на Първата световна война Косово отново за кратко е под български контрол, но след загубата ни във войната то бива дадено на Кралство СХС и после на Югославия. Сръбският терор в областта продължава срещу всички други етноси, не само албанци, но и срещу гораните - непризнатите българи.
По време на Втората световна война Косово е присъединено към окупираната от италианците Албания. Може да се каже, че картата на Балканите от 1941 г. е най-справедливата за съвременните реалности. България и Албания получават земите, в които имат свое етническо мнозинство и аргументите да ги владеят. Сърбия е върната в своите естествени граници и всичко като че ли си идва по местата.
За съжаление, справедливостта е върната за кратко. България е призната за победена страна, на Албания е отнето правото да владее Косово, и отново в последвалата Титова Югославия се открива възможността за сръбския експанзионизъм да работи в Косово и Македония, и да сее антибългарска и антиалбанска пропаганда. Все пак по времето на Тито, Косово получи автономия в рамките на Югославия също като Войводина и албанците си живяха нормално със сърбите, бяха защитени техните права и напрежение нямаше. Всичко това обаче се промени след смъртта на Тито.
С идването на Милошевич и разпада на създадената на изкуствени основи Югославия, Косово отново тръгна по пътя на отцепване от Сърбия. Тези процеси се подсилиха и от политиката на Слобо, който отне автономията на областта, дадена от Тито, уволни албанците от всякакви административни постове в Косово и започна класическо етническо прочистване и геноцид над албанците. Тази политика бе причината Сърбия да бъде срината от НАТО през 1999 г. И до днес има доста сърби, които считат кретена Милошевич за национален герой, само че ако не беше той може би Косово днес щеше да бъде автономна област в рамките на Сърбия, а не независима държава. Но какво да коментираме повече... всички познаваме примитивния сръбски манталитет, наглост и простотия, с които ни заливат ежедневно. И разбира се, това, с което най-ярко се отличават примитивните сърби е вечното им желание да крадат чужди земи и да ги обявяват за свои без да притежават никакви аргументи за това. Това представляват те в момента и е добре да се запитат защо почти всички останали балкански народи ги ненавиждат.
На всичкото отгоре жалката им измислена държавица винаги през вековете е крадяла от културата и историята на България, получила е от нас език, религия, азбука и какво ли още не. Да не говорим, че в големи периоди измислените сърби са били васали на България и дори най-големият им национален герой цар Стефан Душан е наполовина българин... каква ирония само. И след всички тези неща е доста необяснимо сръбското самочувствие и високомерие при положение, че те винаги са били едно културно джудже в сравнение с България.
Е, дойде време днес балонното им самочувствие да бъде спукано и да се видят добре в огледалото колко жалки и нищожни изглеждат пред цяла Европа.
Време е те да потърсят причината в себе си, а не да обвиняват за всичко, което им се случва, албанци, българи, хървати, унгарци, бошняци и кой ли още не.
България твърдо трябва да заеме единствената правилна позиция - признаването на Република Косово за независима държава и да повдигне въпроса за връщането на Западните покрайнини като българска територия, незаконно отнета от възмутителния Ньойски договор.
С признававането на независимо Косово сръбският шовинизъм и експанзионизъм ще бъдат погребани завинаги. Дойде време да сложим последния пирон в ковчега на тази измислена, нищожна, жалка държавица!