Българската православна църква(БПЦ) е внесла на Стефановден в Комисията по досиетата списък на всички духовници, които участват в нейното ръководство. Това обяви шефът на комисията Евтим Костадинов пред БНР.
От Синода са подали исканата от комисията информация. Сега остава експертите да си свършат работата, добави Костадинов.
Той обясни, че списъците, не само от БЦП, но и от другите религиозни общности. Те не са малко, затова комисията няма да може да излезе с една обща проверка за всички, а с няколко решения.
Костадинов смята като най-реалистично към края на януари да бъдат оповестени решенията за това има ли сред духовните водачи на Синода и на другите религиозни общности агенти на Държавна сигурност и кои и колко са те.
Надявам се да си свършим работата преди да е приключил мандатът на Комисията по досиетата, който изтича на 5 април, каза още Костадинов и допълни, че за него е необяснимо упорството на Синода към изпълнението на закона за досиетата.
Според Костадинов само проверката ще покаже какъв процент от висшите духовници - 10% или 50%, са агенти на ДС.
Припомняме, че отварянето на досиетата на висшия диховен клир разбуни духовете в Синода, където владиците изразиха противоположни мненията. Неврокопският митрополит Натанаил застана срещу намерението на Синода да изпрати списък с имена на духовници за проверка в Комисията по досиетата. Това стана след края на няколкодневното заседание на Светия Синод за месец декември. После и самият Синод се отметна от намерението си да бъде проверен и обяви решението си за прибързано.
Появи се и тезата, че спорът за досиетата в православната църква бил свързан и с постове в Синода. Според някои от владиците проверката на миналото на духовниците най-вероятно щяла да стане повод за израстване в църковната йерархия. Това бе и една от причините за сериозния отпор на висшия клир срещу разкриването на агентите сред митрополити, епископи и игумени. Сред най-ревностните опоненти бе и Варненският митрополит Кирил, който се смята за най-богатият български владика.
