Неотдавна казал да го кремират след смъртта му, а прахта да разпръснат над... Перловската река. Последното му желание е да бъде изпратен без шумни поклонения и патетични речи.
- Господ не ще да ме прибере...
Това казва Иван Андонов на съпругата си Люба, когато през март 2006 г. падна от четвъртия етаж на жилището си на ул. "Хан Аспарух" и се отърва само с леки наранявания, пише в. 24 часа. Почти шест години по-късно Господ все пак реши да повика режисьора при себе си и сигурно двамата вече си говорят за кино и живопис.
77-годишният Иван Андонов склапя очи в болница “Токуда” на 29 декември сутринта. Последните му думи били към медицинска сестра: "Къде е жена ми?". Около две седмици преди това той постъпва там за химиотерапия, но коварната болест вече е поразила неспасяемо бъбреците, белия дроб, мозъка. До него неотлъчно е съпругата му Люба Маричкова. Нея сутрин отива за малко до дома им. Връщайки се, среща в коридора медицинската сестра и я пита как е Иван. "Добре е, преди малко попита за вас..." Когато влиза в стаята, Иван вече е издъхнал.
Иван Андонов е роден в Пловдив на 3 май 1934 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш. Кариерата си на артист започва в Сливенския театър, после е в Младежкия и около 5 години - в Сатирата. Има по над 30 роли в театъра и киното и повече от 60 в телевизията. Андонов е един от най-даровитите ни творци. Освен актьор е и режисьор на игрални и анимационни филми. Рисува живопис, занимава се със сценография и приложна графика.
Дебютира в киното още като студент. 22-годишен е, когато се снима в "Години за любов", който е първи и за Невена Коканова. След години двамата ще направят едни от най-силните си роли в "Отклонение". Първата му сериозна изява е още във втория му филм - ученикът в "На малкия остров". В средата на 60-те години Иван Андонов се хвърля в анимационното кино. Като художник и режисьор снима "Сладолед", "Стрелбище", "Птици" "Мравка, истинска мравка" и др. През 1974 г. излиза дебютният му като режисьор филм "Трудна любов", в който играе и главната мъжка роля. Още вторият му режисьорски опит е сполучлив - "Самодивско хоро" по сценарий на Георги Мишев. Следват чудесният с българо-ромската си любов "Покрив", "Черешова градина" по Хайтов, уникалният като визия "Бяла магия", зрителските любимци "Опасен чар" "Дами канят" и "Вчера".
Много се смяхме с Иван, когато той разказваше как по време на снимките на "Дами канят" съпругът на Надя Тодорова започнал да я ревнува от Стефан Данаилов. Или как на финала на филма някаква странна лудост обзема актрисите и в басейна скачат дори и тези, които не могат да плуват. Преди 2 години на фестивала "Любовта е лудост" във Варна на една маса седят Иван Андонов, Георги Мишев и няколко от актрисите в "Дами канят". Изведнъж те започват да се превъплъщават в някогашните си героини, спомнят си репликите им, импровизират. С типичното си чувство за хумор Иван подхвърля, че май трябва да направят продължение на филма - "Баби канят". Това чувство не напуска Андонов до сетния му дъх. Неотдавна казал да го кремират след смъртта му, а прахта да разпръснат над... Перловската река. Последното му желание е да бъде изпратен без шумни поклонения и патетични речи. Пред Георги Мишев съпругата му Люба казала, че ще изпълни това желание - на кремацията ще бъдат само тя и Зора - дъщерята на Иван Андонов от брака му с актрисата Леда Тасева. (24 часа)
