Както често става на Балканите, политическите процеси се усложняват от самосебе си. Този път с Косово. И защо? Защото някой не желае да изговори очевидни неща на висок глас. Да видим.
На всички е ясно, че Белград не е вече столица и за Косово, тъй като Сърбия не е способна да контролира ситуацията в провинцията. Много преди силите на ООН да се озоват в Косово, официален Белград бе изгубил контрола. Защото Косово е албанско, откъдето и да се погледне. Странно е, че продължава да ни се внушава, че признаването на Косово от Сърбия е самоубийство за самите сърби. Настина ли е така? Нима сърбите не знаят, че ситуацията е различна от историческите внушения. Редно е вече да приемат фактите. Дори и през сълзи, дори да боли. Животът е несправедлив и сърбите знаят това по-добре от повечето народи по света. Те обаче не винаги са били от губещата страна, както други балкански народи.
Има обаче и друго. На Хашим Тачи и компания също трябва да се каже нещо ясно: абсолютно независимо Косово е забранен сън. То ще е опасно за Балканите. На косовските албанци, а и на Албания трябва да се заяви, че всеки „революционен" порив за обединение, както и всякакви „освободителни" борби в Македония, ще предизвикат международна военна реакция. Без уговорки. Така че независимо Косово да, но абсолютна независимост - не! Това трябва да бъде заявено най-вече от Европейския съюз, който се държи доста странно през последните дни...
Ролята на Русия още не е ясно. Очевидно, по стар навик, Русия се вживява като основен фактор около проблема, а не бива. Няма смисъл да се подтикват сърбите към неразумни действия. Москва е далече, но Белград преживя достатъчно тежки години, за да се връща към сирените и режим на тока. Русия има интереси на Балканите открай време, но нека те бъдат икономически и политически, а не геостратегически и имперски. Не е добре за самата Москва, която няма особено силни аргументи пред Запада. Нямаи военни аргументи. В последната секунда обаче Китай даде рамо и на Белград, и на Кремъл. Това е друго нещо; ситуацията трябва да се анализира много сериозно. Преди години американците бомбардираха китайското псолство в Белград, след което се направиха на учудени от реакцията на Пекин. Глупавите постъпки не се забравят лесно.
Най-тъжното
в цялата ситуация е, че Европейският съюз е без ясна позиция за Косово. Някои
държави ще признаят независимостта на провинцията, други не. Това вече се
случва и всеки вади национални аргументи. Не са ли били обсъдени досега? По
стара българска традиция София ще се ослушва до последно. Гърция и Румъния се
изказаха отрицателно. Хърватска също. Турция си трае, но нейната позиция е
ясна, когато става дума за мюсюлмани. Кипър вече реагира - остро. Словения ни
забърка в скандал, като обяви, че не приемаме независимостта. Случайно ли? България
е странен играч. Вдига рамене, не казва ясно нищо. Но какво ще правим, ако
ситуацията почне да излиза от контрол, да речем в Македония и там албанците
потърсят „свобода"? Този сценария е нежелателен, но дали е изключен напълно? Само че вече сме член на НАТО и ЕС. Реалност,
с която трябва да се съобразяваме насън и наяве. В задачата се знае, че в
Косово живеят 95 на сто албанци. При това условие отговорът може да бъде само
един. Нищо, че е труден за произнасяне.
Доц. д-р Георги Михайлов
