Политици, магистрати, ченгета, финансисти и журналисти в помощ на българската мафия Дестабилизиране на страната и сваляне на правителството на ГЕРБ. Това е стратегията на Алексей Петров, чрез която има някакъв шанс да се измъкне от процеса за извършените многобройни престъпления, описани от прокуратурата в 200 тома обвинения. Хаосът е единственото спасение за Трактора.
Допреди две-три седмици той все още вярваше, че процесът срещу „Октопода” ще се провали, а той ще блесне в политическото пространство. Вместо това се оказа на подсъдимата скамейка. Заканите, че ще извади страхотни компромати срещу премиера Бойко Борисов и вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, се оказаха просто балон. Бившият съветник в ДАНС не можа да се впише и в образа на политически репресиран, за да изтъргува свободата си, както предполагаха неколцината негови съмишленици. Тоталният му провал на изборите като кандидат за президент показа нулево обществено доверие. Никой не се върза и на брътвежите му, че е бил арестуван заради позицията му по банковите лихви.
Това пише в анализ на мощна партньорска служба за ситуацията около процеса срещу „Октопода”. „Този човек е опасен, болезнено амбициозен, агресивен, познава механизмите на саботажната и диверсионната дейност и няма да се спре пред нищо, за да опита да дестабилизира страната”, пише още в доклада. Документът е предоставен в еврокомисията за правосъдие и вътрешни работи с мнение да се изпратят евронаблюдатели на процеса в София.
За това официално ще настоява и учреденото Гражданско движение на жертвите на организираната престъпност „Св. Георги”.
Тотално оплюване и компрометиране на свидетелите по делото „Октопод” и на журналисти, които им дават думата, е новата стратегия на екипа на Алексей Петров. Ескалацията е разпоредена веднага след първото заседание на съда на 14 декември 2011, когато Трактора разбра, че положението му е драматично. Изправен пред свидетели, които не се уплашиха да го погледнат в очите, и 200 тома обвинения, той осъзнал, че влизането му в затвора е в „кърпа вързано”, което го изкарало от равновесие. След заседанието крещял и сипел закани в адвокатската кантора на своите защитници, където били извикани най-близките му копои.
„Светът на Трактора се срива под краката му и той го разбра, когато ни видя изправени в залата и готови да свидетелстваме за многобройните му престъпления. Не вярваше, че ще застанем срещу него, беше сигурен, че може да ни уплаши или купи. Времето му изтича”. Този коментар направи пред „Торнадо” един от свидетелите, чието име не цитираме заради неговата безопасност. Още по-нервен и избухлив Петров станал, когато го уведомили за пуснатия обвинителен акт в интернет. В близо 260 страници са описани бруталните му заплахи, рекет, побоища и смъртоносни закани към партньори в бизнеса, колеги и дори хора от приятелския му кръг.
СТРУКТУРА
На българския Октопод
1 Мозък на „Октопода” (Capo di Capi, бос, кръстник)
Намира се на най-високите етажи на властта и политиката. Назначава, толерира, ръководи и пази. Включва представители на прокуратурата (Никола Филчев), изпълнителната власт (Сергей Станишев, Румен Петков, Петко Сертов), президентството (Георги Първанов), партийни централи.
2 Посредник (съветник, Consigliere)
В пряк контакт с „мозъка”, изпълнител на волята му със статут да взима самостоятелни решения (Алексей Петров, Петър Стоянов-Пешо Сумиста и други като тях, често от средите на баретите и спецслужбите). Ръководи бизнес на границата на закона: проституция, контрабандни канали, силово застраховане, рекет, принуда, саботажи, наказателни операции, лихварство, връщане на дългове, източване на държавни предприятия, частни фирми и пр.
3 Отговорници (капитани, шефове на групи, Caporegime или капо)
Ръководят отряди, отговарят за конкретни дейности, събират приходите, наказват. В „Октопода” такива са Антон Петров-Хамстера, Марчело Джотолов, Ивайло Милетиев Ефтимов – Йожи, Прокопи Прокопиев – Поли Културиста от „Наглите” и др.
4 Изпълнители
(войници, главно от среди на бивши полицаи, спортисти, рейнджъри, криминално проявени лица)
5 Съучастници
(помагачи, ятаци, информационни източници – от средите на МВР, следствието, прокуратурата, Финансово министерство, НАП и различни институции)
СТРАТЕГИЯ
1. Главни направления: корпоративен шпионаж, диверсии, подривна дейност, политическо инженерство и терористични актове
2.Дейност
а/ Дестабилизация на страната.
Чрез саботажни и диверсионни действия. Използване на малки, мобилни групи, добре подготвени, снабдени с шпионска апаратура и въоръжени. Сред тях има бивши барети, служители на МВР. Най-често действат под прикритието на охранителни фирми.
б/ Дискредитация на свидетелите.
Манипулиране на факти и разпространяване в публичното пространство на откровени лъжи и спекулации за тях. Пример: пресконференциите на лицата Николай Велков и Явор Дачков, в които брутално се атакуват свидетели и опоненти на Алексей Петров.
в/ Компроматна война.
Срещу институции или внедряване в тях на лица и структури от близкия кръг на „Октопода”. Пример: Участие в Тристранката чрез Съюза за стопанска инициатива.
г/ Атака на банковата система.
Чрез дисредитиране на отделни банки. Срещу една от тези банки се води открита война. Другата е подложена на натиск за придобиване на дялове от нея и постепенното й превземане. В атаката участват дори хора от приятелския кръг на сегашния президент.
д/ Манипулиране на общественото мнение.
Използва се определен кръг от медии и журналисти (в. „Галерия”, в. „Гласове”, в. „Ретро”, Канал 3, издания от пресгрупата на Огнян Донев и Любомир Павлов, въпреки че на високи позиции в тях и до днес работят хора, които са заплашвани лично от Алексей Петров, за което са сезирани президентът Георги Първанов, експремиерът Сергей Станишев, бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, ексвътрешният министър Румен Петков). Целта: да се внуши, че Алексей Петров е невинен, че е жертва на политически репресии и на лична разправа от страна на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
е/ Осигуряване на ефективна защита.
Шест адвоката. Юристи и финансисти, които прикриват данъци или узаконяват дейности.
ж/ Използване на правоохранителната система.
Чрез въздействие върху магистрати, служители в МВР и пр.: подкупи, шантаж, компромати, заплахи.
з/ Използване на външи фактори за влияние.
Парадиране с приятелски отношения с израелски служби от сектора за сигурност, дипломати и бизнесмени от Израел.
и/ Трансгранични връзки.
Сътрудничество с престъпни групи и структури от други страни – предимно руски, чеченски, сръбски и др.
