След като едрият български бизнес заклейми икономиката на приятелските кръгове, той „посегна” и на друга негова хранилка – офшорките.
Да припомним, председателят на КРИБ заяви риторично на годишната среща на бизнеса с правителството: „Искаме ли икономика на офшорките, консултантите и приятелските кръгове, или конкурентоспособни и социално отговорни икономически субекти”. Нещо като харакири за едрия български капитал в условията на криза!
Натискът върху офшорните центрове През 2008 г. френският президент Никола Саркози се опита покрай задаващата се рецесия да посегне на една от „светините” на бизнеса – офшорните компании. Три години по-късно по време на развихрилата се рецесия „едрият български бизнес” поде същата песен на нов глас. Предимства на офшорния бизнес Поради няколко причини физическите и юридическите лица използват офшорките:
• намаляване на данъци;
• конфиденциалност;
• съхранение на активите;
• избягване на бюрократичните регулативни мерки;
• намаляване и овладяване на риска.
Няма единно мнение сред юристите какво точно да се счита за офшорна компания. В тесния смисъл на думата под „офшорка” се разбира всяка юрисдикция с ниска или нулева данъчна ставка и възможност да се осигури конфиденциалност на собственика на компанията, регистриран там. Чрез офшорните фирми може да се „скрие” собственикът, да се „защити” от заплахата от разгласяване на търговската тайна, да защити активите си от рейдърите, т.е. от заграбването на собствеността по „насилствен” начин или от претенциите на държавните органи и администрация.
Тенденциите в офшорния свят
Първо, очевидно е, че офшорките ще се опитат да отстояват своите предимства и ще пробват да се приспособяват към новите правила и ограничения, които се въвеждат по инициатива на развитите държави. Пример за това е "изпирането на пари", което засегна интересите на офшорните зони и към което те се старят да се адаптират. Има видима тенденция за намаляване на данъчното бреме в страни, които не са офшорни зони, превръщайки се в своеобразна конкуренция на офшорките. Това става в Ирландия, Русия, България и др. държави.
Втората тенденция, излизане от офшорната юрисдикция, когато офшорните фирми се опитват да променят съществуващия режим, за да подобрят своята репутация. Има и трета тенденция, стремежът офшорките да запазят всичко неизменно. Това се случва с островните офшорни зони.
Схемите
Първа, преместване на част от фирмената дейност, например, производствени филиали и цехове в офшорния финансов център. Там се „начислява” колкото е възможно по-голяма част от печалбата на групировката майка и се плащат данъци при по ниските ставки в офшорната зона
Втора, основава се фирма в данъчно убежище, което има мрежа от изгодни данъчни споразумения със съседни държави, в които оперира основният бизнес.
Трето, създава се компания на територията на т.нар. „данъчно неутрални” офшорки, чието основно предимство е, че не налагат извънредни данъци. Това е изгоден вариант за фирми със стабилен дългосрочен бизнес в даден сектор.
Четвърто, репатриране на печалбите от юрисдикции с високи към места с ниски данъци. Това става или чрез прехвърлянето на фирмения финансов риск, вкл. потенциалните бъдещи печалби, в офшорен финансов център, или чрез прилагане на неясните правила за оценка на трансферите.
Пример:
1.Данък в България
Базисна ставка на корпоративния данък – 10%, данък дивидент –5%
В офшорна зона
Липсва данък печалба (Бахамски острови).
В България
Българското предприятие X произвежда продукция, от чиято продажба ще получи печалба от 1 млн. лв. и ще плати данък печалба на територията на страната - 100 хил. лв.
В офшорната зона
Предприятието Х продава същата продукция на офшорна фирма-посредник, чийто собственник е същото предприятие Х по занижени цени с печалба 200 хил. лв. Останалата печалба (800 хил. лв.) ще „получи” офшорката, препродавайки стоката. Данък печалба ще се плати само в България и той ще е 20 000 лв. Останалите „спестени” 80 000 лв. ще са в офшорката. Фирмата икономисва 80 000 лв. Офшорната схема 4 може да се прилага и по отношение на ДДС, доходите на физическите лица, дивиденти, социални плащания, акцизи и мита. В началото на века, когато започна да затихва бумът на офшорките
в България данните показват, че малко над 500 големи компании в България са оперирали чрез офшорни фирми, а около 150 от тях са крупни инвеститори в българската икономика. Така например ЦУМ бе приватизиран от британския офшорен гигант “Рейджънт Пасифик груп” (чието седалище е Хонконг).
Срещу 30 млн. марки фирмата получи 75% от капитала на магазина. Офшорни фирми приватизираха “Хеброс банк”, националната авиокомпания “Балкан” и редица други компании. Да си припомним продажбата на БТК. Правителството на Симеон Сакскобурготски продаде БТК на исландския “милиардер” Тор Бьорголфсон. В същото време СИБанк изкупува 35 на сто от акциите на БТК на фондовата борса, като банката обаче се явява само брокер, защото истинският купувач е Бьорголфсон. По този начин на практика БТК бе превърната в офшорка, тъй като “Вива венчърс” се слива с едноименно дружество, регистрирано в Кипър, а операцията е извършена чрез “Новатор” на Бьоргфолсон, която също е офшорка. Значителни инвестиции, идващи от офшорни фирми, бяха вложени също в “Химко” Враца, НЕК и др. крупни български компании. В офшорни територии осъществяват своя бизнес “Лукойл” , “Приста ойл” и пр. водещи фирми.
Офшорните финансови центрове обаче продължават да будят противоречиви чувства. Докато в миналото те „пускаха” на своя територия големи количества „чисти и мръсни” пари, напоследък в резултат на международния натиск офшорките започнаха да затягат контрола. Според бившия директор на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров в около 85-90% от случаите с пране на пари се използва офшорна компания. Трудно контролираните плащания в брой и инвестициите от офшорни компании са най-благодатната почва за пране на пари у нас. От друга страна, според някои анализатори, по-дребните и по-ефикасно регулираните данъчни убежища са благоприятен фактор за световната финансова система, защото стимулират фискалната и данъчната конкуренция.
Изсветляването на световната икономика вече е факт. Значителна част от бившите офшорни зони и държави са на път да се разделят със статута си на данъчен рай, след като една след друга започнаха да се отказват от най-святото за тях - банковата тайна. Кой печели и кой губи от подобни мерки?
Разбира се, прозрачността е винаги за предпочитане пред скритата икономика, защото правителствата много по-точно могат да оценят състоянието и потенциала на едно стопанство и да вземат по-адекватни решения. Специализирано изследване за страните с преходни икономики показва, че ежегодно зад граница остават от 10 до 30% от общия обем на експортно-импортните операции, реализирани най-вече чрез експортно-импортни офшорни схеми. Сега изтичането на капитали зад граница и оставащите вътре в страната нелегализирани суми са около 1-1,5 млрд. евро ежегодно с тенденция към намаляване, но в условията на криза тази тенденция може да се обърне.
Затова отварянето на банковата тайна в офшорните територии едва ли ще разкрие самоличността на тези български пари. Преди сегашната кампания откриването на сметки в тези територии не изискваше големи усилия, тъй като много от българските авторитети на подземния свят и “легални” бизнесмени съумяха да получат чуждо гражданство или имаха техни представители с чисто минало. По-скоро разкриването на банковата тайна може да има дисциплиниращ ефект за в бъдеще. А връщането на досега “изтеклите” пари е въпрос на икономическа политика, вкл. и на данъчна амнистия, идея, която винаги се възстановява в период преди избори или безпътица в икономическата политика.
Разкриването на банковата тайна обаче може да има и една втора страна, свързана с данъчната минимизация на бизнеса. Ако бизнесът е бягал в офшорните територии от данъчната тежест в собствената си страна (за България това са социалните плащания, акцизите и ДДС, тъй като корпоративния данък е един от най-ниските в Европа), където данъчното бреме би довело до фалит съответната стопанска дейност, премахването на офшорните облекчения би довело до банкрут една част от тях. А в условията на развиваща се икономическа криза това е неоправдано и може би цялата кампания по премахването на банковата тайна ще бъде изнесена за следкризисния период, както смятат и редица от набедените офшорни територии.
Кой се възползва от данъчния рай?
• Лица с високи доходи – това са хора, разполагащи с имущество на стойност повече от два милиона щатски долара;
• Предприемачи със собствен бизнес, в който са включени членове на семейството, за да не може да се проследява свързаността на лицата и фирмите;
• Емигранти, т.е. лица, живеещи извън родината си постоянно;
• Лица, наследили имущество, което носи високи доходи;
• Импресария и мениджъри в сферата на културата, които работят със скъпоплатени артисти от чужбина;
• Бизнесмени и висши мениджъри, в сферата на външноикономическите отношения, които минимизират своите приходи от гледна точка на трансферното ценообразуване;
• Богати българи, нежелаещи да афишират себе си като такива, за да избегнат криминален натиск, изнудване, "държавен" рекет и пр. посегателства.
Петкан Илиев
