НОВИНИ


Половината българи не могат да си позволят да се лекуват, масово не си знаем правата като пациенти

0 5515 13.05.2007
Половината българи не могат да си позволят да се лекуват, масово не си знаем правата като пациенти

Половината от хората, които имат нужда от лечение, не могат да си го позволят. Това става ясно от изследване на НЦОИМ, проведено от 20 до 25 април 2007 г. Не могат да се лекуват предимно хората над 60 г., ромите, нискообразованите и тези с нисък стандарт на живот. Основната причина за това е липсата на достатъчно финансови средства.


Други пречки пред необходимото лечение са липсата на информация за това кои специализирани и лечебни заведения могат да лекуват пациента от заболяването му (14%) и липсата на информация за достъп до медицински услуги (12%).  снимка Вяра Йовева
74% от хората, които не могат да си позволят лечението, от което се нуждаят, са хронично болни. Допълнителното заплащане за медицински услуги, които НЗОК не покрива, се възприема от анкетираните най-вече като форма на корупция. Това мнение споделят 69% от респондентите. Сред тях най много са пенсионерите, крайно социално слабите и нискообразованите, но и чиновниците на изпълнителско ниво.
От изследването на НЦИОМ става ясно още, че българите не знаят правата си като пациенти и не знаят как да ги отстояват. 95 % от интервюираните никога не са подавали жалба за възникнал проблем при ползването на здравни услуги. Освен това не знаят коя организация защитава правата им като пациенти. 91 % от анкетираните не могат да посочат такава. От останалите най-често смятат, че е Здравната каса. Общественото мнение е категорично, че трябва да има потребителска организация на пациентите, която да може да контролира качеството на медицинските услуги в България. Две трети от анкетираните са на мнение, че в контрола на българската здравна система трябва да вземат участие неправителствени организации на пациентите.
63 % от анкетираните знаят, че преди процедури, манипулации и диагностики лекарят трябва да поиска от тях съгласие за извършването им. Най-запознати са високообразованите и хората с висок жизнен стандарт. Най-малко имат представа за това младите на възраст от 18 до 29 г. и маргиналните обществени прослойки – нискообразованите, ромите, безработните, бедните. „ФН”
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама