Мир се възцари в пловдивската Джумая джамия след войната между мюсюлманското изповедание начело с Мустафа Хаджи и Недим Генджев и след като съдът изпрати търговците от храма в затвора.
Всички замесени чистосърдечно признават, че причината за ожесточените физически сблъсъци и десетките полицейски и прокурорски разследвания са апетитните вакъфски имоти. Те са дарени на общността и не може да се продават – дават се под наем, а с парите се издържа джамията и се плащат заплати на имамите.
Враждуващите ту влизаха в тяхно владение, ту ги губеха, продаваха ги и ги отдаваха под наем, водеха дългогодишни битки в съда, замеряйки се с обвинения и обиди. Особено жестока беше войната под тепетата, където живеят 50 000 мюсюлмани и месечните приходи от вакъфските имоти са около 120 000 лева на месец. Главен герой в тази имотна война беше лидерът на фондация “Прав път” Ашим Асан, който вече е в затвора. “Някои хора приемат джамията като препитание, но храмовете не са търговски обекти, нито са банки, откъдето могат да се точат пари – категоричен е имамът на Джумая джамия Кемал ходжа. - Напротив, ние, мюсюлманите, помагаме с наши средства на джамиите. Ашим Асан и хората около него искаха основно да владеят вакъфските имоти и да ги разпродават. Но те са дарени в полза на джамията и са свещени, те са имоти на всевишния и не може да се продават.”
Кемал Ходжа си спомня ясно как хората на Асан завзели храма. “Когато дойдоха, аз бях сам, а те с 20-30 души. Бяха разбили входовете на офисите и ми поискаха ключове за джамията. Аз не им ги дадох, разбира се, защото мога да ги върна само на този, който ми ги е връчил. Тогава ми нанесоха побой и ги взеха насила. Дълго време джамията беше в ръцете на побойници, на агресивни хора, нямащи нищо общо с ценностите на исляма. Зад Ашим Асан стоеше Недим Генджев, който спечели дело за възстановяването му като председател на духовния съвет. Мюсюлманите в България не го искат в ръководния орган, той не го приема и си прави негови измислени конференции, на които се раздават средства и се канят хора абсолютно незаконно. Това продължава вече 20 години.
Във времето, когато Ашим Асан владееше джамията, имаше постоянни конфликти не само с нас, но и с религиозната общност. През тези мъчителни години продължих да съм имам, макар че не бях допускан в джамията и имах забрана да се моля в храма. Хората седяха на тръни, бодигардове проверяваха личните им карти, преди да влязат в джамията все едно отиват на дискотека, а не влизат в храм. Сакралното ни право да се молим беше възпрепятствано. Вярващите не искаха да идват в джамията и районният мюфтия разреши в махалите да се направят места за петъчната молитва. Сега нещата се успокоиха, милостта и милосърдието са отново в джамията, а вярващи и туристи влизат и излизат спокойно.”
Вече бившият шеф на джамийското настоятелство в Пловдив Ашим Асан в момента е в затвора, след като през септември м.г. получи 2-годишна ефективна присъда за побоя над районния мюфтия Осман Хилми и над Селим Мехмед. Синът му Фаик пък ще е зад решетките 2 години и половина. Баща и син, с още четирима души, ги пребили и възпрепятствали религиозните им свободи. Побоят е можело да прерасне в голямо меле, тъй като стотина души от Столипиново тръгнали към джамията в центъра, въоръжени със сопи, но полицейската намеса го предотвратила. Няколко дни по-рано Асан и синът му Фаик бяха осъдени на пробация, защото набили турчин с белгийски паспорт, влязъл в Джумая джамия да се помоли. Ашим Асан трябваше да полага през следващите три години по 250 часа общественополезен труд.
Ходжата е категоричен, че няма право да мъсти, а се моли за просветление “Отправям молитви за всички хора, тъй като имаме общи проблеми. За Асан и хората му моля Всевишния да ги направи смирени и да вървят по правия път.” И се сеща за една история, разказана му от негов приятел християнин. “В Америка едно негърче много искало да влезе в църквата на белите. Стояло на вратата, надничало вътре, молело се да го пуснат, но така и не успяло да зърне храма. Минали години, негърчето се превърнало в беловлас старец, но желанието му още било живо. Когато усетило, че краят му наближава, се облегнал на вратата на същия храм и сълзи на мъка се стичали от очите му. Тогава се явил Христос и го попитал защо плаче. Мъжът му обяснил, а Христос отвърнал: “Аз не мога да вляза в този храм, ти как ще влезеш?”
Кемал Ходжа успокоява душите с баене и молитви
Много хора идват при мен да им бая. Аз не се занимавам с гадателство, но като дойде някой с уроки, с магия, опитвам се да помогна. Чета молитви, за да се успокоят душите им. Винаги казвам да се обръщат за помощ и към лекар и да спазват какво им е предписал. Идват не само мюсюлмани и християни, но и невярващи. Веднъж приех професор хирург от София, вече ходил заради депресията си при невролог, психолог и психиатър. Казваше, че му треперят ръцете и не може да работи и че от чудо е дошъл при мен. Побаях му, дадох му водичка. Минаха две седмици и половина и той се отби на път от София за Бургас да ми благодари. “Дали от теб, дали от лекарствата не знам, но имам подобрение, вече съм малко по-спокоен”, обясни ми той.
Хората страдат най-вече от депресия и страхова невроза, често се притесняват, без да има конкретна причина. Безработните много се измъчват. При мен идват и жени, пострадали в гурбетчийски истории – мъжете им заминават да работят в чужбина и после зарязват тук семействата си, оставят дечицата си на улицата. Съветвам изоставените, обяснявам им, че не трябва да се развеждат. Когато един брак се сключи, той е свещен и е в името на Всевишния, записва се в небето. Когато се разтрогва, отвъдното трепери. Разводът идва като съвсем крайна мярка, когато всичко друго е опитано и не е помогнало.
Хората стават често и жертва на магии. Намират в дворовете и в къщите си странни намазани предмети, яйца, косми и сами идват. Винаги ги съветвам да ги хвърлят в река, в никакъв случай в бунище. Бая им за успокоение и им давам водичка да напръскат там, където са ги открили, за да се изчисти мястото енергийно.
