България е поела ангажименти за това, да има закон за незаконно придобито имущество и ще го има. Този закон обаче няма да бъде внесен от Министерство на правосъдието. Това заяви министърът на правосъдието Диана Ковачева.
Тя поясни, че от нейното министерство са дали концепцията на всички законови институции, но не посочи кой ще го внесе в парламента.
Припомняме, че проектозаконът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, бе отхвърлен от НС в средата на миналата година.
Ковачева бе категорична, че няма вариант да се внесе старият закон и добави, че става дума за закон, който дефинира мярка срещу организираната престъпност и корупцията и то политическата корупция. Този закон не може да бъде насочен към обикновените граждани, но задължително трябва да бъде закон, който следва европейските стандарти, отбеляза още правосъдният министър.
Диана Ковачева изброи моментите, от които България не трябва да отстъпва, за да бъде законът работещ. Според нея административните нарушения трябва да отпаднат в бъдещият законопроект.
Смятам, че с един нов закон би следвало да се преодолее на първо място създалото се напрежение в обществото с въпрос за това административните нарушения, би следвало да отпаднат от следващ проект и идеята за това, че ще бъдат преследвани обикновени граждани и ще бъде отнемано тяхното имущество, каза тя и посочи, че мярката е срещу членове на организираната престъпност.
Като друг мотив за това тя посочи и фактът, че Комисията за отнемане на имуществото няма необходимия капацитет да проверява и административните нарушения.
Абсолютно важно условие е отнемането на имущество да се извършва от граждански съд. Това означава, че производството по отнемане на имуществото ще върви паралелно и независимо от каквото и да е производство пред наказателен съд. И така процедурата няма да зависи от това дали има влязла в сила присъда, каза още министърът.
Според нея проверката трябва да започне с повдигане на обвинението от прокуратурата, тъй като ранният момент дава възможност да се запази имуществото и да се наложат обезпечителни мерки. Ако стигне до съда, то ще бъде разпиляно и ефектът ще се загуби.
Това е само законният повод да започне проверката, след това тя е изцяло по линия на гражданското производство, обясни министърът.
Мнението на нейния екип е, че срок от 25 години назад за проверка, както беше при предишния закон, е твърде дълъг, защото се губи предсказуемостта на закона и на правото. Те считат обаче, че не трябва да се отстъпи от срок 10 години назад.
Според екипа на Ковачева прагът на имуществото, след който да започне проверка, трябва да е 250 000 лв. Това е размерът, над който ще се проверява имуществото, а от там нататък всяко имущество, което не бъде доказано се отнема.
Философията на нашия закон не е да действа по отношение на всички, а за организираната престъпност и е специална мярка, мотивира се Ковачева. Тя каза, че 1 млн. лв. е много и смята, че 250 000 лв. е разумен праг на имуществото, което подлежи на проверка.
Смятам, че трябва да става въпрос не за имущество придобито от престъпна дейност, а за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Мисля, че това е най – чистата формулировка. Въпросът е с доказването на законния произход на имуществото, изтъкна Ковачева.
Правосъдният министър отхвърли идеята да няма комисия, която да прави проверка преди Законът да влезе в гражданския съд.
