Службата за борба с измамите на ЕС беше
призована да разследва начините, по които някои евродепутати са харчили пари,
отпускани им от бюджета на съюза за наемане на помощници, съобщи Би Би Си.
Таен вътрешен одит на Европейския парламент показва, че евродепутатите не са отчели по установените правила изразходването на 100 милиона британски лири на година, които са отишли за разходи по персонал. Призивът за разследване дойде от евродепутат от групата на либералните демократи Крис Дейвис. Той счита, че одитът свидетелства за огромни измами и злоупотреби. В един от случаите евродепутат е взел пари, но не е наел никой, а в друг – е бил назначен само един човек. Дейвис е един от членовете на комисията за бюджетен контрол в Европейския парламент, на които им е било позволено да прочетат одитния доклад под наблюдение, но без право да си водят бележки или да правят копия. “Този доклад е скандален. Когато го погледнах първата ми реакция бе да се разсмея неудържимо заради огромния размер на злоупотребите. След това изпитах гняв и осъзнах, че службите за борба с измамите и полицията трябва да погледнат тези данни.”
Дейвис каза пред Би Би Си, че документът следва да стана обществено достояние и да бъдат предприети наказателни мерки. “Нека да бъдем откровени. Смятам, че някои членове на Европейския парламент трябва да бъдат вкарани зад решетките. Това са злоупотреби и измами в огромен мащаб." Шефът на службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ) Франц Брунер заяви, че вече е започнало разследване по случая и е настоял да получи одитния доклад до края на седмицата. Всеки евродепутат има право на 130 хиляди британски паунда годишно, за да си наеме помощници. Евродепутат, който е запознат с доклада заяви пред Би Би Си, че част от парите за персонал са били превеждани от членове на Европейския парламент към определени партии. Също има доказателства, че много от евродепутатите не са плащали осигуровки за техни мними подчинени. Кореспондентът на Би Би Си Джони Димонд съобщава, че одитът е разкрил, “много неудобни факти, които доказват некомпетентността на европейската администрация в най-добрия случай и наличието на крупни измами в най-лошия.”
