ИНТЕРВЮ

Той й говори на ма, тя пък му вика нещастник; става дума за народопсихология и първите седем години, казва в интервю за Frognews.bg Мария Касимова.

- Преди всяко интервю сме свикнали да поставим по една визитка на интервюирания. Тръгнах да я пиша и започнах да изреждам: журналист, учител по обноски, пи ар, майка... Я по-добре ти самата го свърши това вместо мен, даже, ако искаш степенувай ги по важност.

- Най-важното, което съм, е че съм жена. В страна като нашата полът е от огромно значение и затова ми се налага да се боря повече, да се доказвам повече, да работя повече. Оттам нататък съм първо себе си, след това майка, после специална жена в живота на един мъж, и накрая – журналист и специалист по етикет и протокол. Най-хубавото и смислено нещо, което свърших досега, са двете ми дъщери. Много се гордея с тях.

- Как ти остава време за сън при цялата многотия?

- Не ми остава много време да спя, но това не ме притеснява. Майка ми казваше че от сън спомени няма и е така. Пък и аз все се оплаквам, че не съм се наспала и все, когато най-накрая имам време за сън, правя някакви други неща. 

-  Ако сега ти кажат, хвърляй всичко дотук, ставаш актриса, би ли изпитала същото любопитство към тая професия както по времето, когато най-много си искала да я практикуваш?

- Сега, за да стана актриса, трябва да имам някаква гаранция за финансова стабилност. Жена, на която й се е наложило да остане сама с две деца и определен стандарт на живот, такива рискове вече не й минават. Просто не мога да си ги позволя, защото от мен зависят и други хора. Е, аз не съм точно примерът на самотната майка, защото бащата на моите дъщери много се грижи за тях и ни помага и сега, но това не означава, че мога да жертвам независимостта си. Научих се, че някои неща трябва да си останат мечти и театърът за мен такова нещо. Много ми се иска обаче някой да ме покани за роля в театъра! Ей така, за една роля...

- Дъщеря си на Хиндо Касимов, когото слава богу още помнят като един от големите ни актьори. И като си знам колко е банален въпросът, няма начин да не го задам – какво е най-ценното, което носиш от него – нещо на което те е научил, казал...

- Баща ми е много силна фигура в живота ми и до ден днешен. Вече по-дълго време съм живяла без него, отколкото с него, но няма ден, в който да не се сетя за него или да не го спомена по някакъв начин. Баща ми ме научи на почтеност. Научи ме да казвам истината, каквото и да ми струва. Научи ме да имам непоносимост към несправедливостта и лъжата. Научи ме да съм точна. И да съм независима. Казваше ми, че една жена винаги трябва да може да си плаща сметките. Не е имало случай, в който да съм изпадала в ситуация, в която да не мога да си платя, каквото съм натворила – в буквален или в преносен смисъл. Баща ми ме научи и да се смея. Благодарение на него и на компанията от артисти, с които израстнах, гледам на живота несериозно и се самоиронизирам. Много важен урок!

- Ръководиш училище по обноски. Дай първо да диагностицираме колко галантен е българинът, има ли добро възпитание. А и българката съответно?

- Училище за обноски и силно казано. Опитвам се да обучавам възрастни и деца в добри маниери и етикет. Не мога да кажа, че засега съм затрупана от работа – българите мислят това за префърцуненост или пък вярват, че всичко си знаят. Българинът не е галантен по принцип. Поне не в онзи истински смисъл. Българинът е мачо, ама на селско ниво. Съответно българката иска да е дама, ама и тя на дребно. Затова не ни се получават нещата с елегантото присъствие. Той й говори на ма, тя пък му вика нещастник. Не виждам къде е моята работа тук, защото става дума за народопсихология и първите седем.

-  Какви хора идват да учат и какво искат да научат?

-  При мен идват предимно хора, които имат възпитание и образование. Хора на високи позиции, хора с много контакти в чужбина или работещи в международни компании. Точно тези, които най-много имат нужда от едно такова възпитание по етикет, нямат съзнанието за това. Колкото по-образован и възпитан е един човек, толкова повече му се иска да инвестира в себе си, в още знание, в поведение, в едно образование, което у нас няма как да получиш като дете по обясними исторически причини.

- Имаш ли си ученици-политици?

- Имам, но не мога да спомена имената им, защото конфиденциалността е част от работата ми.

-  Всъщност няма начин да не си наблюдавала обноските на нашия т.нар. елит. Каква констатация може да се направи за тях?

-  “Т.нар. Елит” е много точно казано. Аз не мога да кажа кой принадлежи към елита в нашата страна. Има някакви хора, които са известни, защото са известни. Истинските интелектуалци са натирени някъде в прашните си холове. Никой не ги кани да говорят от телевизионните студиа, никой не търси тяхното мнение и визия за страната ни, за политиката, за начина ни на живот. А това, което се нарича елит у нас, има много съмнителни ценности и поведение. Пошлост, наричана освободеност, простотия, определяна като непринуденост.

- А що за обноски се демонстрират в НС?

-  Едно народно събрание никъде по света не е лаборатория за добри обноски и поведение. Все пак там хората спорят, хвърлят идеи и горещо ги защитават или оборват. Разбира се, има начин това да се направи с финес и възпитание, но, нека да съм обективна, дори британските политици не се държат според етикетните норми, когато спорят. При нас каквато ни нацията, такива ни и политиците. Нали знаете, ако във Франция две коли се чукнат на пътя, шофьорите слизат и си говорят на вие, наричат се мосю и макар и на малко по-висок тон, общуват възпитано. У нас е по-вероятно направо някой да ти излезе с бухалка и да ти разбие стъклото. Да не говорим пък, ако си жена – веднага ставаш “овцо”, “кифло” и отнасяш някоя грозна мъжка псувня. Пък може и да те набият...

- Нароиха се в последно време много „светски законодатели”. Те самите какво впечатление правят? Ако искаш, можем да персонифицираме дори – Евгени Минчев, Денди, дамите от новото предаване „Високи токчета”, всевъзможните водещи на всевъзможните предавания, които ни поучават от ефира...Тук влиза и оценка за медийно поведение, но какво пък, няма да щадим никого, нали?

- Това просто не знам как да го коментирам. Що се отнася до Евгени Минчев и Денди, това определено са хора със стил. Стилът е нещо, което се гради с много дисциплина и постоянство. Те са го направили. Това обаче не значи непременно, че са елегантни и в това няма нищо лошо. Струва ми се, че е по-добре да ги възприемаме като светски личности, но не и като законодатели. Не знам един последовател нито на Евгени, нито на Денди. Всъщност им се възхищавам за смелостта да бъдат това, което искат. Толкова. А що се отнася до дамите от “Високи токчета”... гледах това предаване едва тази неделя. Видях три накукуминджени жени да си говорят за диети, да хрупат моркови и да се лакират... Изобщо не ми беше нито интересно, нито полезно. Просто беше глупаво. Поредният имидж на жената, която трябва да е просто красива и почти няма други интереси извън габаритите на собствения си задник. Грижата за себе си е много важна и да си красива, поддържана и секси е супер, но е крайно време в това понятие да влиза и още един елемент – умът на една жена.  

- Всеизвестен факт са разликите в културите и независимо от широко прокламирания в последно време диалог между тях, все още можем да попаднем в конфузна ситуация, непознавайки достатъчно етикета в чужбина. Кои са най-отявлените гафове, които можем да направим с жестове и поведение, които у нас се считат за проява на възпитание, а някъде навън са абсолютно немислими?

- Да, културните и религиозни различия са нещо, което винаги трябва да имаме педвид. Особено религията – тя е над всеки етикет, защото е нещо много лично и в този смисъл високо уважавано. По отношение на нея можем да направим много грешки, например да сервираме свинско на мюсюлманин. Много грешки се правят в днешно време в общуването с източните народи – с китайци, японци, индийци или корейци. Китай е огромен икономически фактор и който си мисли, че ще прави успешен бизнес там, без да владее тънкостите в това общество, жестоко се заблуждава. В Китай например никога да не означава непременно съгласие – това е просто проява на учтивост, тъй като според китайското възпитание категоричното отричане е обида. Затова и не очаквайте от китайски партньор да ви каже не, това няма да стане. Ще се усмихва, ще клати глава колебливо и вие може да останете с впечатлението, че договорът ви е пред подписване, докато в неговата глава всъщност да кънти едно огромно и непоколебимо НЕ. Съвсем в реда на нещата за един китаец, както и за един арабин например, е да те пита за семейството ти в подробности – нещо, което се счита за проява на невъзпитание в Америка или Европа. Много внимателно трябва да се употребяват и жестовете като вдигнат палец за потвърждение или известният знак с пръсти за ОК. В различни страни точно тези жестове имат обидно значение и могат да ви донесат много неприятности. Същото важи и за подаръците – според европейския етикет подареният подарък се отваря веднага, докато на изток правилото е тъкмо обратното – подаръците се приемат и се отварят по-късно, насаме. Затово е хубаво преди всяка пътуване, в което е важно да направим добри контакти, да се запознаем с местните обичаи и традиции.

- Колко етикета наруших, докато правих това интервю?

- В ситуация на интервю има едно много важно и установено по определение правило – единият пита, а другият е длъжен да отговаря, щом е приел интервюто. Ако ти ме беше срещнала случайно на улицата или някъде на парти и започнеш да ми задаваш един куп въпроси, ще те приема за твърде напориста и дори натрапчиво нахална.:) В този случай обаче питането е в реда на нашите уговорени взаимоотношения и тъй като не ме питаш нищо, което би уронило достойнството ми или престижа ми, етикетът си е съвсем спазен. :)