Политици и правозащитници наскачаха срещу властта заради убиеца Чочо, но забравиха да проронят сълза за Мимето Случаят в Перник потресе всички. Убито бе момиче на 17 години. Отвлечено и зверски умъртвено с примката на мафията – „Гарота”.
Мирослава не стигна до своя абитуриентски бал. Похитителите не успяха да получат откуп от 250 000 евро.
Единият се самоуби. Другият потърси спасение в дебрите на шизофренията. Семейството потъна в скръб и догадки. Има ли трети участник? Защо и как се самоуби Чочо? Прави ли се на луд Марио? Ще има ли наказан виновник за смъртта на детето им...
Група перничани излязоха на протест миналата неделя. Носеха плакат: „Справедливо наказание за убийците на Мимето!” В понеделник вечерта бяха на улицата отново. Към тях се присъедини и агитка от фенове на местния футболен клуб „Миньор”. След това, както често се случва, протестиращите се разделиха на групи, защото мненията им не съвпадаха. Разгоряха се страсти около разследването. Политици ловко яхнаха драмата и поискаха оставки в МВР. В медиите и парламента се заспори кой крив и кой прав. Не закъсняха и правозащитните организации. В суматохата забравихме за какво се караме. През това време Мимето лежи в моргата, обезобразена от похитителите и скапана от черната замръзнала земя. Мирослава, която стана жертва на психопати в един сюжет, наподобяващ обърканата и смразяваща кръвта история в Туин Пийкс. Пернишката не отстъпва и на йота, дори е с още по-зловещи елементи. Някой ден ще излязат всичките, но не се надявайте някои от днешните публични обвинители да се разкае за думите си.
Свидетели сме на някаква алтернативна или паралелна история. Каквото и официално съобщение да се появи, то моментално бива подложено на съмнение и волни интерпретации. Задоволяваме се с някаква истина, скалъпена от бомбастични, абсурди, нелепи и некадърно фризирани парчета. Между тях някъде мъждука кандилото на фактите Иска му се да освети и привлече вниманието ни към обезобразените и умъртвени мечти и тяло на Мимето, но никой не му обръща внимание – кандило някакво. Така се стигна до абсурдния и налудничав плач за самоубилия се похитител. „Как така, бе! К’ви са тия професионалисти, дето не опазиха един убиец?! Да ги уволняват всичките и да се махат!”. Правозащитници извисяват глас и гледат мрачно в посока на МВР и властта. Политици с рейтинг, близък до точката на замръзване, припяват отстрани. Хор от кастрати. Лишени от най-важното за тях – общественото доверие – те искат да си отмъстят, кастрирайки публично истината и фактите.
Уволнявайте професионалистите! – викат те. Но не казват кой ще лови „Наглите”, „Килърите”, „Октоподите” и прочие организирана сган, която трови държавата и нацията от двайсет години. Що да казват, важното е да има гилотина на площада, която да реже като зелки главите на МВР шефовете. Какво зрелище само! Ще заведат и децата си да гледат. В някой музикален тв формат ще запеят „Гилотина на радостта”. Какъв естествен декор за демократичното ни бъдеще. Колко трябва да си преднамерен, за да твърдиш, че охраняващите ченгета в дома на Стойчо имат и най-малък мотив той да е мъртъв. Та нали точно той е тяхното най-голямо доказателство, че са разкрили случая. Задържаният вече е направил самопризнания в Института по психология на МВР. Присъствали са разследващи и психолози, поне 7-8 човека. Да не би всички те да са се наговорили? Като нищо, пръска слюнки в студията неуморната политическа съвест - нали са гадове мръсни, които прикриват някаква велика тайна.
Това, което никой не споменава, е разговорът в колата, на път към дома на Стойчо. Един от разследващите му казва, че процедурата е, след като свърши огледът, да се проведе очна ставка между него и ортака му Марио. Изведнъж Стойчо замръзва. „Ама защо! Нужно ли е, нали всичко ви казах?!” Той е нервен и пребледнял. „Редно е, защото той твърди разни неща по твой адрес”, отвръщат му. Стойчо се свива на седалката и не проронва повече нито дума. После, вече в жилището, той моли да „пусне една вода”, грабва скрития пистолет и се самоубива. Гафове не стават само у нас. На 12 януари обвиняем простреля смъртоносно прокурора по делото в съда на германския град Дахау, Германия. Прокурорът почина, а германските медии попитаха кой е отговорен за драмата. Отговорено бе, че е започнала проверка и след като случаят се изясни, ще бъде оповестен публично. Междувременно стана ясно, че двама от свидетелите са скочили след първия изстрел, повалили обвиняемия на земята и чрез груба сила му отнели оръжието. Е да, но нито един правозащитник в Германия не се сети да нападне двамата смелчаци, че са се отнесли грубо с убиеца.
Американецът Томас Крийч е смятан за извършител на най-малко девет убийства. Телата на 11 негови жертви – застреляни, намушкани с нож, бити до смърт или удушени – са открити с негова помощ в седем щата. Въпреки частичните си признания, Крийч не спира да отрича и в крайна сметка е осъден само за две от убийствата. Възмездието за семействата на останалите девет така и не идва. Лари Джийн Бел е наричан „кошмарът на Каролина”. Той отвлича и убива две момичета през 1984 г. Месеци наред е издирван от най-голямата група, събирана досега в подобни ситуации – около 200 души ченгета, агенти на ФБР, лаборанти и поне още толкова доброволци. Смята се, че Бел е убил и други 5 младежи, но това така и не се доказва. Въпреки многомесечната работа и фаталния край за жертвите повечето участници в операцията са наградени, а медиите и известни общественици не пестят похвалите си за тях.
Как е у нас. Някой да си спомня за 14-те войничета, които изгоряха като факли на околовръстния път край София? Да сте чули някой да е наказан или съден? Експертизите бяха пратени в Москва и нищо повече не се чу за тях. Но никой не протестира.
Шест момичета и момчета от Симеоновград бяха убити от кола на Великден миналата година. Още не е започнал процесът срещу шофьора Данаил Георгиев, който е на свобода. Никой не протестира пред Хасковския съд. В самия Перник колко зловещи престъпления станаха през последните години, но май никой не си е взел поука от тях. Правозащитниците и дежурните критикари досега нещо не се изявяваха по темата. И изведнъж се превъзбудиха - за Станчо, а не за Мирослава. Нямаше ги никакви през двата месеца на кошмарното разследване. Не бяха при семейството, което не знаеше какво е нощ и ден. Не се мяркаха из зимните полета край Перник да търсят изчезналата Мирослава, заедно с други доброволци.
Не се престраши и поне един свещеник да поговори с почерненото семейство Николови. Дори някои от приятелите им се изпокриха. Изведнъж, когато случаят бе разкрит, се появяват някакви активисти и заявяват, че са съвестта на нацията. Хайде по-полека. Разбира се, че прокуратурата трябва да извърши щателна проверка по случая със самоубийството в Перник, а резултатите огласени. Има ли виновни – да си носят последствията. Хубаво е това да стане бързо, за да спрат спекулациите. Да спре и „ловът на вещици”, който се е превърнал в хоби за някои политици, когато няма с какво друго да бъдат забелязани.
Да, МВР си има кусури. Един от тях е липсата на уважение и съпричастност в определени моменти. Куца работата с близките на жертвите. В много страни тази работа е поверена на специални звена. Те отиват в домовете, разговарят с хората, помагат им, съветват ги какво да правят и пр. Проблемът може да се обясни най-лесно с разпада на ценностната ни система. Но то си е и така. За седмица само мъж уби жена си във Враца, обирджии умъртвиха старица за 200 лева, изчезна момченце във Видин.
Не знам точно как да си върнем ценностите, но се сещам, че ще е полезно, ако започнем да разпознаваме жертвата от палача. Тя, жертвата, се нуждае от подкрепа. Психопатите си имат адвокати, а понякога и законодателството „работи” за тях.
Само който е бил жертва или негов близък е пострадал, може да оцени работата на разследващите органи. 21-ви век е, а сякаш сме в сюжет на Достоевски. Престъплението е налице, но ни липсва наказанието. А това ни съсипва.
Луис Дж. Фрий, бивш шеф на ФБР
Разследванията трябва да се провеждат честно и енергично, без какъвто й да е политически натиск или непозволени опити да им се повлияе.
Вал Макдърмид, шотландска писателка
Когато работиш в екип за разследване на убийства, усещането за „дежа вю” никога не е свързано с нещо приятно. Обикновено вещае провал.
Огнян Стефанов
