Директорката на Испанската категорично забранила ден на траур.
Съучениците и приятелите на 16-годишния Валентин Стоянов, който загина в коритото на Боянската река, не са успели да почетат паметта му с минута мълчание в клас, пише "Стандарт". Децата от 164-та испанска гимназия "Мигел де Сервантес" са искали да бъде обявен ден на траур, а часовете на всички класове да започват с минута мълчание. Инициативата е дошла от страна на един от учителите по физическо и е подкрепена от всички ученици. Въпреки това директорката на школото Драгомира Линдова категорично е забранила подобна проява. Това разказаха самите ученици, които пожелаха анонимност, защото се страхуват от наказания.
"Директорката ни е много строга, жалко е, че не прояви човечност в такъв момент", коментираха децата. Линдова бе потърсена, но категорично отказа да обясни защо е взела това решение, както и всякакви коментари по случая с Валентин. Охраната на училището отпращаше всеки, който искаше да се срещне с някого от ръководството или класния ръководител на починалото момче. А Валентин е един от отличните ученици. Почти всички в гимназията го познават. Бил е един от най-активните състезатели в училищния отбор по футбол, който редовно участва в турнира между езиковите гимназии "Кларис" в София. Съучениците му са убедени, че не се е самоубил.
"Беше малко по-затворен в последно време, но нямаше вид на човек, който да тръгне да се хвърля от мост", твърди негова позната. Подобна хипотеза се проверява и от полицията, която вече работи по версията, че не се касае за самоубийство, а по-скоро за нещастен случай. Първите данни от аутопсията показват, че Вальо е паднал от височина не по-голяма от собствения му ръст. Това при всички положения означава, че се е наранил, но не е довело до смъртта му. Няма и особено голяма логика да скача от такова разстояние с цел да сложи край на живота си. Има вероятност младежът да се е подхлъзнал край заледеното мостче, падайки да се е ударил в коритото и да е премръзнал в ледените води. Все още се чака заключението дали смъртта е настъпила вследствие на удар или от премръзване. Назначени са и експертизи, които да установят наличието на наркотици или някакви други упойващи вещества в кръвта.
Тялото му бе намерено около 8,30 ч и е било вкочанено от студа, което допълнително затруднява експертите да определят точния час на смъртта, но се предполага, че е между 4,00 и 7,00 ч сутринта. От показанията на близките му става ясно, че се е прибрал в обичайното време след приключване на учебните часове. Вечерял и си легнал. Не било нелогично да излиза от дома си, тъй като и друг път е ходил да си купи нещо от близък денонощен магазин. Рано сутринта обаче майка му Северина видяла, че го няма. Вещите му си били вкъщи и жената се притеснила, затова и отишла да подаде сигнал в полицията, че е изчезнал. Разследващите са на мнение, че майката е имала и други притеснения, защото, ако излизането му не е необичайно, тогава не е и логично тя да потърси помощ в полицията. Фактите около случая обаче предстои да се изясняват, но една от версиите за смъртта му си остава нещастното стечение на обстоятелствата. Съучениците му твърдят, че Вальо бил дружелюбен, но въпреки това и малко по-затворен от останалите си връстници. Не бил активен в социалните мрежи, нито се интересувал толкова от купони и други забавления. Най-много обичал да играе футбол, освен в училище и с приятели в квартал "Хиподрума". Тийнейджърът направил последната си разходка по пижама, което не изключва хипотезата и за някаква временна невменяемост, предизвикана от депресията.
Една от последните му отлични работи като ученик е анализ на тема "Баладата "РУСАЛКА" от А. С. Пушкин - проявление на романтическата представа за живота и смъртта". Там, освен че анализира произведението, той стига и до следния извод: "Щастието и спасението могат да се търсят и тук, на земята, а не само в рая; "дивната красота" може да се открие и в реалния свят, а не само в отвъдния". Дали е променил мисленето си, или го е изразил само заради темата, поставена в клас, няма как да се разбере, но при всички случаи поводът и начинът, избран за край на живота, не е обичаен. Разбира се, ако с категоричност аутопсията докаже, че се е самоубил, а не просто паднал в реката. (Стандарт)
