По време на вота за корупцията в парламента, се случи нещо знаменателно: думата взе главният прокурор Борис Велчев. Така е в белите държави - заговори ли се по тази тема, магистратите да уточняват за какво иде реч.
Който си е помислил обаче, че такава е била идеята на Велчев, се е излъгал. Главният прокурор застана пред микрофоните, за да изрази учудването си „защо оправдаха Софиянски". Така пише в. „24 часа". Но Велчев не спира дотук, а се заканва, как прокуратурата щяла да проучи, „защо повечето дела срещу висши държавни чиновници завършват с оправдателни присъди". Странна работа, ние се надявахме тъкмо главният прокурор да ни каже, защо се върна усмивката на лицето на Софиянски, а се оказа, че нямал идея. Всъщност през тези 4 години на дела срещу Софиянски никой не се е съмнявал, че ще бъде оправдан. Абсолютно никой. Оптимизъм струеше единствено от изявите на обвинителите, но това бе служебен оптимизъм, който в живота не важи. Защото в България традицията през последните двайсетина години е тузари от политическия, банковия или подземния елит закон да не ги лови. Който не знае това, живее или в друга държава, или в някакъв свой свят. Резултатът в мача адвокати - прокурори е 1000 : 0. Засега. И на никой не му е забавно.
От изявите на главния прокурор пред някои медии освен учудването му по случая „Софиянски", разбираме още, че е дал подкрепата си Ангел Александров да стане висш прокурор. В. „Труд" пише: „Борис Велчев предложи А.Ал. за висш прокурор." Истина е, не сме се побъркали! Пише още: „След като бившият шеф на следствието Ангел Александров сам се кандидатира за висш прокурор, и обвинител №1 Борис Велчев внесе от свое име предложение за назначаването му във ВПК". Колегите обаче тактично припомнят на Велчев, че именно А.Ал. е ръководил разследванията срещу банковите фалити, след което всички дела завършили с оправдателни присъди. Сещаме се също как А.Ал. на всеослушание твърдеше преди две години, че Маргините ръководели трафик, контрабанда и убийства от ареста. След което братята се прибраха в къщи, а обвинението зацикли съвсем. През лятото на 2007 г. пък А.Ал. оглави кампания срещу тогавашния министър Румен Овчаров. Нищо от обвиненията му не се доказа, включително и твърдението, че Овчаров го заплашвал с убийство. Сега обаче бившият висш следовател иска да стане настоящ висш прокурор. Вместо да го попита защо, главният прокурор му дава рамо. Нищо, че немалко от колегите му обвинители са против. Някакви вътрешни гласове ми нашепват, че има сделка, както е имало сделка и когато А.Ал е оглавил следствието, но аз не се поддавам на манипулации. Нали управляващите, както и президентът, твърдят, че у нас няма политически назначения. На вътрешния си глас ли да вярвам или на тези сериозни мъже? В крайна сметка излиза, че Софиянски е оправдан за същото, заради което А.Ал. ще стане висш прокурор. На 11 април 2007 г. пред журналисти Велчев заявява: „Има проблеми в прокуратурата". Веселият Софиянски е доказателство, че за една година не са се променили много неща. Вероятно това е причина у нас да няма залагания в тази област. Но за това друг път.
Мартин Колчев
