Подсъдимите от групата за отвличания “Наглите” и техните адвокати получиха неочакван коз на финала на съдебното следствие.
При последните разпити на поемните лица, които са присъствали на обиските в т.н. “къщи на ужасите”, където се предполага, че са държани отвлечените от групата, се оказаха подбрани от МВР.
Надзирател от Перник бил поемно лице при обиска на къщата в брезнишкото село Гоз. След това показания даде Мария Георгиева, която е била поемно лице при претърсването на къщата за отвлечени във Вакарел през 2009 г. В момента младата дама вече работи като разследващ полицай.
И тя, и надзирателят Сергей Сергеев бяха категорични, че всичко е минало по правилата, полицаите им показвали всичко, което намират и това е ставало в тяхно присъствие.
Следващият призован свидетел като поемно лице бе Петър Василев, който е бил поемно лице при обиска на къща в Малинова долина, в която също са държани похитени от Наглите.
На въпрос как се е стигнало до това да стане поемно лице, човекът обясни, че началникът му казал, че е посочен за такъв. Василев работел като елтехник в ГДБОП. Той отрече да е възприел посочването му за поемно лице като разпореждане и също бе убеден, че всичко е минало по правилата.
Натрупването на поемни лица по това дело, които в някаква степен са зависими от разследващите, се оказа коз за адвокатите, които може да поискат от съда да не приема всичко намерено в къщите – косми от жертви, клещи и др. като веществени доказателства срещу обвинените за извършители на престъпленията.
В член 137, ал. 2 от НПК е записано, че “поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото“.
В случая адвокатите тълкуват този член по нячин, който ги обслужва. Защото е ясно, че споменатите поемни лица няма как да имат някакъв интерес от изхода на делото.
Практиката, макар и порочна от гледна точка на усещането в съдебна зала, има и друга страна. Разследващите открай време се оплакват, че по много дела, а още повече срещу лица от организираната престъпност, хората отказват да стават поемни лица.
Въпреки че НПК задължава всеки да се отзове на поканата, гражданите отказват, а разследващите в крайна сметка не ги заплашват със закона, а търсят бързо намиране на друго поемно лице. Така се стигнало и до практиката да се викат студенти от академията, помощен персонал в дирекциите и др.
