Да бъде създадена специална парламентарна комисия, която в най-бързи срокове да разкрие прозрачно колко и какви престъпници са били помилвани през двата мандата на Георги Първанов от президентската институция. Затова настоя депутатът от РЗС Яне Янев.
Той е отправил и специално питане в рамките на парламентарния контрол към новия правосъден министър и настоява да му бъде предоставена цялата информация. Според депутата в президентската институция са били прикривани тежки случаи на помилвания на затворници, всичко е ставало непрозрачно, липсвал е обществен контрол върху цялата процедура.
След като сложната и тежка съдебна система постанови накрая осъдителна присъда, а държавата изразходва хиляди левове на данъкоплатците, се оказва, че престъпникът е помилван от президентството и е пуснат на свобода. Янев декларира, че разполага със случаи, в които става въпрос за освобождаване на хора с присъди за убийства, отвличания, грабежи, корупция в администрацията, злоупотреби с евросредства.
Така например осъденият на 18 години И.Х., излежавал присъда в Бобовдолския затвор, е пуснат на свобода само една година след постановеното наказание. Подобна е ситуацията с осъден в Солун за наркотрафик, който има потвърдена присъда и у нас, който само година престоява в Белен, а след това е помилван от президентската институция. Затворникът Н.Р. от Белене, който има присъда от 20 години за въоръжен грабеж, е бил пуснат с указ на президента само след 8 месеца лишаване от свобода.
Янев съобщи, че разполага с информация и за много други лица, но на този етап имената им са класифицирана информация и могат да бъдат разкрити само от парламентарна комисия. Той настоява също да се разбере кои от лицата са помилвани от Ангел Марин и кои от Георги Първанов. За 10-годишния си престой на Днодуков 2 двойката Първанов-Марин са помилвали 455 лишени от свобода, като е известно името само на Цветелин Кънчев.
Вицепрезидентът Ангел Марин помилвал предимно престъпници осъдени за убийство и други тежки престъпления. Това е видно от "Списъка на помилваните лица в периода 2002 г. – 2011г.". В тях има и тотални парадокси като този, че указът за помилване е издаден преди присъдата да влезе в сила.
През двата мандата на "Дондуков" 2 Ангел Марин активно работел за помилване на осъдени, много от тях с тежки присъди за жестоки престъпления, показва справката.
В списъка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието има инициалите на 433 престъпници, помилвани от Марин. Законът за защита на личните данни не позволява да бъдат огласени имената им.
Това, което се набива на очи е, че повечето от тях са лежали в затвора за убийство, кражби, измами и наркотрафик. От 26 помилвани в затвора в Бобов дол 16 са били осъдени за убийство, при това много от тях с присъди от по 20 години затвор.
Така през 2005 година помилван частично след указ на Ангел Марин е Г.Й.Ш, осъден на 20 години затвор за убийство. Помилван е, след като е излежал зад решетките по-малко от половината от присъдата си.
Смущаващ е указът на вицепрезидента за частично помилване на И.Й.Х. през 1999г. той е осъден на 18 години затвор за убийство. През април 2007г. Ангел Марин подписва указ за частичното му помилване. Явно обаче по това време срещу него има и дело за кражба, защото само 7 месеца след като вицепрезидентът го помилва влиза в сила и присъдата му за това, с което доказва, че милостта на вицепрезидента явно не е правилна.
Най - много от помилваните, осъдени за най – тежкото наказание престъпление – убийство има в затвора в гр. Белене. Там са помилвани 36 престъпници, 23 – ма от тях с присъди за убийство, като някои с издадени присъди за 20 години.
Трима са осъдените убийци, които вицепрезидентът помилвал и в затвора в Плевен. Техните присъди, преди частичното помилване са от по 20 години и 17,5 години. Шестима от общо 13-те помилвани от Плевен пък са лежали в затвора за кражба, която представлява опасен рецидив.
От затвора в Сливен повече от половината от помилваните са осъдени убийци. 17 са затворници, на които съдът е отредил между 10 и 18 години, но са помилвани от Ангел Марин.
В списъка са посочени и име на жени, които са били помилвани от вицепрезидента Марин. Някои от тях са с присъди от по 15 години затвор, след като излежали само 4 от тях.
Трима от петимата помилвани във Враца са с присъда убийство, двама за кражби и грабежи. Последният помилван от този затвор е през 2010 година и изпратен за изпълнение на сегашния вицепрезидент, а тогава правосъден министър е Маргарита Попова. Човекът с инициали С.И.Л. е облагодетелстван от вицепрезидента през март 2010г., след като е бил осъден на 17 години затвор за убийство. Присъдата е влязла в сила 2001г. Само два месеца лежал в затвора в Пазарджик С.Г.А. въпреки, че е осъден на 3 години затвор за причиняване на средна телесна повреда. Присъдата му влиза в сила на 16 март 2007 година, а указът за помилването му с остатъка е с дата 18 май 2007г.
Трудно обясним парадокс е и фактът, че половин година преди да влезе в сила присъдата на Н.А.А., вицепрезидентът вече го е помилвал. Той трябва да лежи в затвора 5 годни за разпространение на наркотици, присъдата му влиза в сила на 15.07.2008г., указът за помилването му обаче е издаден половин година преди това – на 31.01.2008г. Така остава неясно лежал ли е или не Н.А.А. в затвора в Пловдив. От там са помилвани 26 затворници, трима от тях осъдени за убийство. К.И.Т има влязла в сила присъда от 20 години за убийство от март 2001г. през декември 2005 година обаче тя е намалена, защото вицепрезидентът го помилва частично, след като осъдения убиец лежи само 4 години зад решетките.
Най – много са помилваните от затвора в Стара Загора - 94. От затвора в Ловеч има 37 помилвани, 16 от тях с присъди за убийство. Близо половината от помилваните в Софийския централен затвор 65 човека, също са стигнали до там, защото са убили. Ангел Марин е помилвал частично дори и Д.С.Т., осъден на 119 години затвор за това престъпление.
И докато Ангел Марин е давал своята милост за престъпници, България търпеше сериозни критики от Брюксел именно заради проблемите, които срещаше страната ни в правораздаването. Това е времето, когато институциите у нас се опитваха да отговорят на критериите за присъединяване на България към Европейския Съюз. Критерии, които не бяха до край изпълнение и затова вече 5 години, ЕС следи напредъка на страната ни, чрез т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка. Доклади от ЕК между впрочем се чакат отново и през месец февруари и в средата на годината.
