ДС реализира експеримент - от двама братя духовници единия превръща във владика, а другия - в политзатворник.
Скандалът с разкритите доносници на Държавна сигурност в редиците на Светия синод отваря тежки семейни рани в една от най-големите и стари български свещенически фамилии – Топузлиеви. За повече от век тя е дала три поколения на православието - шест духовници в расо и един митрополит. Главата на рода е покойният кърджалийски свещеник Василий, от храм “Св. Богородица”. Най-преуспял е големият му син - Видинският владика Дометиан, а черната овца е най-малкият – отец Благой Топузлиев. Съдбата обаче и на двамата братя днес се оказва продукт на машинациите на комунистическата Държавна сигурност. Единият стига до “Осанна”, а другият получава “Разпни го”. Въпреки че са се молели на един и същи Бог, службите превръщат агента си в богоизбран архиерей, с много власт, пари и привилегии. А врагът на комунизма прекарва повече от 7 години от живота си по арестите на ДС и затворите, а по-късно е изгонен от страната от режима на Живков за антипартийна дейност.
АГЕНТ ДОБРЕВ ПИШЕЛ ОТ ЧИКАГО ДОНОСИ СРЕЩУ ПРОФ. ДАЛЧЕВ
„Предстои да бъдат изпратени монаси в Зографския манастир в Атон. Трябва да замине и Галактион, но той хитрува, явно не му се ходи там. Казал, че родителите му го оплаквали и затова не искал да заминава. Панкратий обаче се е срещнал с родителите му, без Галактион да знае, и установил, че те се радват, че синът им отива на работа в Атон.” Това “ценно” сведение донася до Държавна сигурност през далечната 1972 г. прохождащият агент Добрев. Зад агентурния псевдоним реално стои лицето Димитър Вълчев Топузлиев, който пък за пред Бога вече е приел духовното име Дометиан.
Години наред Видинският митрополит минаваше в църковните среди за един от най-ерудираните и уравновесени владици, а често го спрягаха и за евентуален заместник на патриарх Максим. Говори свободно няколко езика, обиколил е целия свят, заемал е различни важни постове в църквата. Под расото обаче се оказа, че 40 години е крил шлифован и верен агент на комунистическите тайни служби. Добрев е вербуван във Велико Търново, а от 28 юли 1972 г. Васил Вутов го поема като водещ офицер. Агентурното му дело №31775 е открито знаково на Голяма Богородица – 15 август същата година. Има някаква скрита ирония в това съвпадение - сякаш партията е отбелязала поредната
победа на материализма над Христовата вяра
От архивите на ДС обаче става ясно, че духовникът от 9 октомври 1970 г. е донасял редовно на службите и се е доказвал като “кандидат секретен сътрудник”. Той е пял на Първо, Трето и Шесто управление на ДС в продължение на 20 години, а в рапортите си твърди, че помага на службите по вътрешни подбуди, защото бил български патриот. В досието му се съхраняват собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководилите го трима щатни служители, регистрационен дневник и картони.
Досието на дядо Дометиан съдържа над 700 страници, събрани в два тома, а почти 60 процента от информацията, която е давал, е за срещи разговори и визити на патриарх Максим с чужди църковни и дипломатически делегации. Реално като секретар на Св. Синод Добрев е бил окото и ухото на ДС в ежедневието на патриарха. Разкритията му обаче са сухи и скучни и в нито едно от тях не се съдържа ценна информация за националната сигурност и църквата, както твърдят за свое оправдание доносниците с расо.
През 1976 г. Добрев предупреждава водещия си офицер, че по предложение на патриарха за представител на българската църква в Торонто, Канада, заминава епископ Иларион. “Добрев реагира остро и изрази отрицателното си отношение към това назначение, заявявайки, че то е отплата за провизиите, които години наред се карали с джипа на Бачковския манастир за Максим. Според Добрев Иларион е неподходящ за поста, иронизира го, че не знае езици и го квалифицира като
консервативен, фанатик, непригоден
може да нанесе вреди на задграничната епархия”, пише в рапорта си офицер Вутов.
През 1978 г. пък агент Добрев натопил патриарха, че често не бил съгласен с държавни назначения. Така например Л. Попов, председател на комитета по изповеданията, уведомил Максим, че Комитетът за култура изпраща архимандрит Горазд на работа в Полша, а патриархът казал огорчен: Щом са Решили, да върви, но да му се каже, че не представлява църквата и Св. синод.
Агент Добрев не прави изключение от събратята си владици доносници – топял е пред ДС приоритетно хора от църковните среди. Изпял архимандрит Методи, игумен на Рилския манастир, че е подал молба да бъде пенсиониран, но в същото време смятал да остане на поста, за да взима повече пари – и заплата и пенсия. Библиотекарят на Св.синод Христо Георгиев Иванов представя пред службите като човек, който се оплаква от отношението на народната власт към него и критикува открито църковните и държавните органи. Епископ Симеон пък обвинява, че не докладвал подробно за състоянието на задграничните епархии. Изпълнителят на православни песнопения към БПЦ Цветко Чанков често миришел на водка, пропивал се и можел да стане алкохолик. Митрополит Андрей от Ню Йорк пък нарича “Разпутин”. Често обаче водещият офицер мъмри Дометиан, че и той се забърква в женски истории, а агентът се оправдава, че го топят нечестивци.
Друг специалитет на видинския владика Дометиан са български емигранти, които обрисува като врагове на народната власт и партията. Най-впечатляващи обаче са доносите, които дава за световноизвестния скулптор емигрант проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. През 1980 г. той живее със семейството си в Чикаго. “Съпругата му
хвърля огън и жупел срещу народната власт
Далчев е по-умерен. Твърди, че не бил зачитан, дискриминирали го, а трудовете му били отхвърляни поради завист на колеги. Искал да твори свободно, а не по заявка”, информира Добрев. Според него професорът искал да прави в САЩ от изкуството си бизнес. Отправял предупреждения към властта в България да не пипа имотите му и особена ателието, в което имал ценни творби. Година по-късно Добрев получава специална задача да предостави на ДС още информация за връзките на проф. Далчев с вражеската българска емиграция в САЩ. Дометиан се справя бързо със задачата и на 30. ноември 1981 г. рапортува: “Далчев прави изложби главно с историческа тематика, отвлечени скулптури. Работи за засилване на политическите антибългарски елементи. Рядко ходи на църква. Искал да направи скулптура на Св. София за църквата в Чикаго, но настоятелството бе обработено и отказа”, донася Добрев отвъд океана. Според него професорът говорел, че паметникът на Макгахан, дар от жителите на Батак и поставен на гроба му, бил лош. Емигрантите искали да му възложат той да направи бюст на Макгахан, но до поръчка не се стигнало. Далчев обяснявал, че избягал от България, за да може синът му да получи солидно образование. За жена му пък Добрев вади пикантерии, че въртяла любов със секретаря на професора П. Петров.
В личните си разговори с водещите си офицери дядо Дометиан често се оплаква, че кариерата му не се развива бързо и в синода го подценяват. Наставникът му обаче го успокоява да не се притеснява и че скоро ще стане митрополит
В друг разговор пък Добрев разстроено се жалва, че напоследък не го взимали в делегации на църквата в чужбина. Останал много огорчен, че не го включили в групата, пътуваща за Москва по случай годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, а поканили незаслужено епископ Йоан, ректор на Духовната академия. Оплакал се на патриарха, а той го успокоил, че ще провери. “Ти се бъркаш нещо, ние не раздаваме поканите за пътувания в чужбина, не ни се оплаквай за такива работи”, срязал го водещият му офицер.
Най-скандалната информация в агентурното досие на владиката обаче са няколко кратки коментара, които водещият му офицер Вутов описва в свой рапорт на 29 юли 1971 г. Поводът е съдебният процес в Кърджали срещу брата на кандидат секретен сътрудник Добрев – свещеник Благой Топузлиев. “Добрев се вълнува от осъждането му и твърди, че местните власти дискриминират брат му. Попитах го верни ли са нещата, за които е осъден, а Добрев ми отговори, че били верни, но малко пресилени. Жените, за които го обвинявали, сами се набутали в дома му. Добрев обаче каза, че
брат му се е изложил
че осъзнава положението му, че е злепоставил членовете на семейството му, които показвали с делата си, че имат правилно отношение към народната власт”, отбелязва в рапорта си до началниците в ДС Васил Вутов. В контактите си с ДС Добрев повече не обелва и дума за положението на брат си, нито прави опит да се застъпи за него чрез службите, или чрез патриарха, до когото стои близо в продължение на години.
До последно Дометиан-Добрев упорито отричаше да е подписвал документи за ДС, а след като истината лъсна, обясни нагло: “Ако нещо ме е смущавало, аз отдавна съм го изповядал и съм се покаял. Ако има засегнати от мен, да ми се обадят лично и да докажат, че съм им навредил”, изми ръцете си митрополитът.
ХВЪРЛЯТ ОТЕЦ БЛАГОЙ В ЗАТВОРА, НАРЕКЪЛ ЖИВКОВ ПРОСТИТУТКА
Предаденият брат отец Благой
През пролетта на 1971 г., часове преди камбаните да възвестят “Христос воскресе”, служители на ДС демонстративно арестуват отец Благой, свещеник в храм “Св. Георги” в Кърджали. Духовникът е най-малкият син в свещеническата фамилия Топузлиеви. Той става жертва на скалъпен политически процес. Всъщност едва след последните разкрития на комисията по досиетата за агентите в църковния клир става ясно, че Държавна сигурност през 1970 г. реализира своеобразен експеримент - целенасочено започва паралелно да работи по двамата братя Димитър и Благой, отдадени на църквата. Първият обаче много бързо е “пробит” и доброволно приема да слухти и донася на службите, но другият се оказва
костелив орех
но удобен вариант, за да се нанесе публичен удар срещу морала и ценностите на християнството като враг на социалистическото общество. Младият свещеник, който тогава е едва 25-годишен, е обвинен по мракобесния чл. 108 от комунистическия НК и изправен пред съд. Според прокуратурата греховете му са, че в дома си е закачил барелеф на Ленин, а под него е поставил Библията, с череп върху нея. Пропагандирал открито, че религията дава повече на младежта от комсомола, разпространявал епиграми и вицове срещу партията, внушавал на хората, че в НРБ няма никаква демокрация и свобода на словото, печата, събранията и вероизповеданията и освен това отправял обидни клевети срещу министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и вожда на световния пролетариат Ленин, нарекъл го сифилистик. Най-смайващото е, че вместо разкаяние, уличеният духовник открито и осъзнато защитава в съда “еретичните” си за онова мрачно време позиции. Ето думите му, документирани по време на съдебния процес, преди 40 г.:
“С композицията Ленин, Библия и череп изразявах мисълта на немския философ Ханс Дриж. Фактите на парапсихологията ще унищожат материализма”.
“Заставаха пред вратата комсомолци и казваха на младите хора и децата да не влизат в църквата. Това ставаше на големите празници Коледа и Великден. Казал съм, че религията по-пълно задоволява нуждите на младежта от комсомола. Казал съм, че комсомолците посещават събранията задължително, срещу подпис, докато църквата се посещава свободно”.
“Казах наистина две епиграми, които се отнасят до действителността: “Едни строят – други доят” и “Ще минат тези времена, ще дойдат други и никой няма да си спомня за днешните влечуги”. Конкретно имах предвид разни мошеници, интриганти, доносници, които донасят какво са чули на органите на властта.”
“Във връзка със свободата на печата казах, че в Гърция в една книжарница един видял книги на Маркс, Енгелс, Сталин, Ленин, Мао. Говорих също, че в Лондон, в Хайд-парк, всеки може да каже свободно това, което го вълнува. За Югославия казах, че нейните граждани получават паспорти, с които могат да отидат където си поискат”.
“Казах как др. Тодор Живков не е предвидил грешките на Хрушчов, като казах, че
др. Т. Живков се е целувал като проститутка веднъж с Хрушчов, а след това с Брежнев
Разделих членовете на нови и стари комунисти – тези от преди 9 септември, и тези след 9-ти септември. За първите казах, че гърбовете им били сини от побоища, а за вторите, че гърдите им били сини от изтъкване”.
На 15 май 1971 г. Кърджалийският окръжен съд признава подсъдимия за виновен в това, че “с цел да отслаби властта на НРБ и да и създаде затруднения, проповядвал антидемократична идеология и разпространявал клеветнически твърдения срещу държавния и обществен строй”. Духовникът е осъден на пет години лишаване от свобода и на осем години без право да бъде свещеник и да живее в град Кърджали. Одисеята на дисидента продължава в Старозагорския затвор, а офицерът, който реализира разработката му, прави летяща кариера, стига до шеф на МВР – Кърджали,
слага на раменете си и генералски звезди
Зад решетките Благой Топузлиев получава допълнителна присъда от още две години за организиран опит за бунт и провеждане на гладна стачка.
„Стотици часове в интимни разговори съм прекарал с него в карето на затвора. Разказваше, че ДС го е натискала да даде списък с имената на хората, които тайно кръщават децата си. Отказва, защото това е тайнство и тогава започват да го преследват. Никога не спомена нито една лоша дума за брат си, владиката. Дометиан не го посети нито веднъж в затвора, беше му страшно мъчно, но той беше горд човек“, спомня си днес политическият затворник, а от години емигрант във Франция Петър Бояджиев.
След затвора Благой започва работа като свещеник в пловдивския храм “Св. Марина”, но врагът на комунизма се забърква в нова афера – става член и съосновател заедно с Илия Минев, поета Петър Манолов, Едуард Генов и Стефан Вълков на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. органът на БКП “Работническо дело” съобщава от уводен материал, че петима закоравели рушители на социалистическия строй, сред които е и Благой Топузлиев, са получили еднопосочен билет за Виена и са изгонени от страната. По-късно бунтарят взима участие на конференцията за правата на човека в Париж, дава поредица от интервюта по “Свободна Европа” срещу режима на Живков, подкрепя стачките и действията на неформалните организации в България. Установява се със семейството си в САЩ.
През юли 1993 г. при първото си завръщане в България опрости палачите си: “Към тези хора не само че не изпитвам омраза, ами се моля за тях
Прости им Господи!” Тогава констатира още: “Хората, които през онези мрачни години на комунизма развиваха някаква дисидентска дейност, останаха в забвение. Бяха изтласкани от кариеристи”.
На 20 август 2010 г. в 7,30 ч. след тежко боледуване Благой Топузлиев, свещеник към българския катедрален храм „Св. Кирил и Методий” в Ню Йорк, издъхна. Неговата история обаче е доказателство, че въпреки фалшификациите на ДС и безбройните подставени лица в най-мрачните години на комунизма в България е имало и автентични дисиденти демократи, които службите не успяха да обяздят.
