Двадесет и една годишният нашенец печели с главоломна скорост фенове в Германия и е на път да предизвика истински фурор в музикалната индустрия със своя дебютен албум "Навън пред вратата".
интервю на Александър Иванов
- Как стигна до този твой дебютен албум „Навън пред вратата”?
- От 13 – 14 годишна възраст започнах да изпращам мои видеокасети в различни студия и продуцентски компании. На 16 – 17 годишна възраст ме поканиха в едно студио и започнах да правя записи. Имах договор със студиото и работех там, заедно с това бях и ученик. След като изтече договорът търсех хора, които са в бизнеса. От една голяма продуцентска компания ме тестваха в продължение на една година, как пея, как композирам. Харесаха ме и подписах контракт с тях. Аз по принцип винаги си пиша и събирам музикални идеи. И така лека – полека се получи албумът „Навън пред вратата”, естествено работата с продуценти налага да се правят някои компромиси, но аз се радвам, че нещата станаха, както и се радвам, че в България има интерес към мен.
- Защо реши да озаглавиш албума точно „Навън пред вратата”?
- Това е вид състояние, не само за мен, но и за всички хора. Образно казано всеки е бил пред вратата, това е състояние, което ни прави по – човечни. Разбира се, има и хора, които живеят на повърхността. Всеки обаче в края на живота си задава въпроси – дали е плакал, дали се е радвал и бил ли е щастлив. Навън пред вратата може и да е приятно място, а и може да не е.
- Немските медии твърдят, че всичките 13 парчета от албума могат да се превърнат в суперхитове?
- Първият ми
албум трябва да ми помогне да стана малко по - познат на някои хора в
музикалната индустрия от които зависят много неща. Надявам се, че сега както
се
стичат обстоятелствата ще стана по- известен и вече следващия ми албум, ако
всичко е наред – то тогава може да говорим за голям пробив. Засега съм доволен
от развитието на събитията, изнасяме концерти с моя бенд и това също ни прави
по- известни. Имахме наскоро концерти в Мюнхен и Берлин, които преминаха много
успешно. Даже един от големите организатори на концерти в Германия ни покани в
своя офис и ни предложи през лятото да участваме в едно турне като подгряваща
група. Това е чудесна възможност да покажем нашите способности. Човек много
трябва да се бори за да пробие на сцената, но мисля, че съм на прав път сега.
- Как гледаш на сравнението с Роби Уилямс?
- Някой ден мога да стана като Роби Уилямс и да разнасям славата на България, но наистина ще се случи по –нататък. Самият той е извървял един доста труден десетгодишен път, за да се превърне в това, което е в момента.
- Интересуваш ли се от България?
- Аз съм си българин, въпреки че езикът ми малко изостава – все пак напуснах България с родителите си на 4 годишна възраст. През последните три години съм се връщал само веднъж в родината, но се интересувам от българска музика, знам какво става по принцип, макар някой детайли да ми убягват. За жалост тук се пише много малко за България. Също така се интересувам от българската история и мога да кажа, че чета доста книги на историческа тематика, което ми помага да познавам по- добре събитията, свързани с България. Следя и политическата ситуация в страната.
- Какво ти прави впечатление в новата българска музика?
- За новата българска музика ми прави впечатление, че се опитва сякаш да върви по един американски път. Въпреки това смятам, че фолклорът ни е изключителен и ако се съчетае успешно с модерни музикални мотиви може да стане нещо уникално. Имаме и някои комплекси, заради това, че сме по- малка страна, но все пак те не са чак толкова натрапчиви. Понякога обаче се правят неща в българската музика, които никак не ми харесват, защото чисто и просто имитират американски модели. Действително вярвам, че в България има кадърни продуценти, които са в състояние да смесят автентичният наш фолклор с модерни музикални елементи и ако това се направи на ниво, то може да експортираме тази музика в Европа и към нея съм сигурен, че ще има голям интерес. Освен това да не забравяме, че българите имат много хубави гласове.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- По принцип работя с бендове, които свирят музика от шейсетте години. Сега искам да реализирам един акапелен проект, тъй като тук в Германия има доста американски хорове. Но най- важното в момента е да се подготвя с бенда ми да изнесем добри концерти през лятото. Възможно е и продуцентите да ми поискат много бързо нов музикален материал и поради тази причина аз непрекъснато пиша и събирам нови идеи. Предстоят ни 12 концерта и вероятно ще подгряваме преди Крис де Бърг.
- От кого си се учил на музика?
- Ако става въпрос за пеене аз много съм се учил от стари, черни певци. Много хоресвам например Лутър Вандрос. По света има толкова много добра музика, че не можеш да смогнеш да чуеш всичко.
- Би ли направил концерт в България?
- Естествено с удоволствие, но има и условия, той трябва да се финансира и да се организира по подходящ начин. Наистина в България се чувствам като в собствената си къща и на драго сърце бих свирил пред българска публика с моя бенд.
Натиснете бутона "play" за да чуете хит-а на Даниел Стоянов - " wenn du "wu.mp3
Натискайки долния бутон ще чуете песента " mehr als ein lied " stoyanov.mp3
