Филчев е прав. Бившият главен прокурор (в съдебната зала спомена, че не помни дали е бил главен прокурор) каза, че всичко около „Октопода” е балон и ще се спука като балон. Прозорлив човек. От главен прокурор вече е главен балоновед.
Залягането над солфежа и цигулката, както и ударите по главата с боксови ръкавици, очевидно са изострили (а не притъпили, както смятат някои) сетивата му, превръщайки го в жрец на Темида по един доста особен начин. Ако искате да си докарате язва или поне гастрит - яжте лутиви индийски и мексикански ястия и проблемът ви е гарантиран. Ако този метод обаче ви се вижда скъп, можете да си препрочитате изявленията на Филчев по делото "Октопод". Съдебните репортери обаче очевидно не бяха схванали медицинските амбиции на бившият главен прокурор и като излизаха от зала №6 повтаряха уморено: „Това не е процес, това е 4-ти километър...”. Бил говорел нелепици, правел се на шут, на луд. Но нима това не бе известно още от времето, когато се разходи с дипломатически паспорт до Казахстан, а после изчезна и когато се появи, спомена нещо за плод и зеленчук. Но тогава президентът Георги Първанов много държеше на Филчев и никой не смееше да изрече очевидното на глас. Пък и Филчев вероятно е държал някои папки, които са му осигурявали благоразположението на силните. Може би.
Днес целта на Филчев, а и на цялата защита на Алексей Петров е да вкарат делото „Октопод” в жанра „циркова клоунада”. Ексглавният прокурор е истински талант за такава възвишена цел.
Показанията на свидетелите още през първия ден на делото тази година на 25 януари показаха, че правосъдието ни може би за първи път се сблъсква в директен двубой с мафията. Бруталност, измами, рекет, заплахи за убийства и пр. престъпен арсенал. Силови структури, военизирана организация, въоръжени групи. И това е само прелюдията. Описваните от свидетелите епизоди могат да бъдат сравнявани единствено с мафиотските хроники на Роберто Савиано.
Точно тук е скрит мотивът Филчев, обвиняемите и техните адвокати толкова много да искат делото да се превърне във фарс, водевил – каквото й да е, само не и процес срещу мафиотски структури.
Колкото й да са опитни обаче тези хора, колкото й далеч да се простират връзките им, чак до висините на политиката, те осъзнават, че номера с манипулацията минава все по-трудно.
„Октопод” е безмилостното реалити на прехода и това повече няма как да бъде крито. Ода за агресията и насилието. Идва обаче време за реквием, ако разбирате какво искам да кажа.
Обвиняемите Алексей Петров-Трактора, Антон Петров-Хамстера, Янко Попов, Кирил Топалов и Цеко Йорданов осъзнават, че вече не контролират положението. В съдебната зала са дори охранителите на Трактора, но те вече не са онези копои, от които всички треперят. Илюзиите се разпадат, манията за величие и всесилност се топи като ледена висулка.
Правораздавателните органи от своя страна имат на въоръжение Конвенцията на ООН за организираната престсъпност, Конвенцията от Палермо и Декларацията на ЕК от 2011 г., както и родния НПК, които дават големи възможности за справедливо решаване на процеса.
Ето защо Филчев, колкото и да е ловък и хитър, сбърка за причините, които ще спукат балона. Сбърка и кой всъщност е балон. А голям балон е митът за недосегаемите. Именно той ще се спука и ще лъсне цялата прогнила и отвратителна карантия на злокобното раково образование, наречено мафия. Първата крачка е много важна. Затова процесът трябва да продължава в същия дух.
Алексей Петров го очаква и друго разочарование. Колкото й да му се иска да на върха, не той е главата на „Октопода”. Ще трябва да се задоволи с ролята на пипало, от което господарите очевидно искат да се отърват. Иначе щяха ли да оставят делото да влезе в съда при ресурса с който разполагат... Трябва да си облен от кокоша слепота, за да не видиш това.
Най-страшното оръжие срещу „Октопода” обаче е еманципирането на жертвите от страха. Заплахите, насочените в слепоочието пистолети може и да са вършели доскоро работа, но вече не е така. Именно това е голямата промяна, която все още някои не осъзнават и заради това отказват да я признаят. Страхът отстъпва на чувството за справедливост и достойнство. Все непознати за октопоидите състояния на духа.
Свидетелят Валентин Шотев например разказа в съда, че някога Алексей минавал за добро момче и той му помагал, купувал му дрехи, обувки. По-късно обаче, когато „доброто момче” решило, че всичко, което му харесва му се полага и решило да вземе бизнеса на благодетеля си Шотев чрез заплахи и насилие, последният потърсил закрила от фирма „Ипон”. Бойко Борисов, тогава собственик на фирмата, го изслушал и накрая му казал: „Другарю Шотев, ти си виновен от това малко прасе да излезе такава голяма свиня”.
Изпусната реплика на един от адвокатите на Трактора също е доста показателна: „Взел се е много насериозно. Още малко ще търпя и ще напусна това дело...”. Думи, доловени от хора в самата съдебна зала. Май някой си отваря вратичка за измъкване.
Но да се върнем към г-н Филчев.
Балона се надува,
надувайте момчета,
да стане на парчета - пук.
Има такава детска песничка. На г-н Филчев сигурно му се иска да е малък, да тича из варненските улици и никой да не го пита за зверски убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева, за разстреляния пред дома си прокурор Николай Колев, за онзи арестуван и пуснат с негова заповед самолет с контрабандно оръжие, за „Октопода” и пр. Мечтите обаче не винаги се сбъдват.
Затова въображението му рисува сюжети с балон.
Дошло е време обвиняемите, техните защитници и свидетелите, принадлежащи към лагера на „Октопода”, да си зададат простички въпрос: Защо кукловодите, с тяхната мощ, ресурс и възможности, оставиха делото да да влезе в съда. Да не би защото Петров се е взел много насериозно и е почнал да се сравнява с доскорошните си орисници? Кой знае.
Някога Илия Павлов изрече метафората за гущера, който си къса опашката. Днес говорим за балони, на които им е дошло времето да се срещнат с топлийката. Боц, боц...
Чуха се гласове и за това доскорошният президент Георги Първанов да бъде извикан в съда като свидетел. Време е и главният прокурор да каже нещо по този въпрос.
Специално за балоноведите и техните почитатели ще разкажа една поучителна смешка.
Решил Иля Мурумец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и се развикал: „Излез, Кашчей, излез, мерзавецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, помияр, предател, нищожество!”
Викал, викал, но Кашчей не се появявал и по някое време Иля се уморил и си тръгнал. Малко след това Кашчей се измъкнал от пещерата, избърсал потта от челото си и промърморил: „Може да съм всякакъв, обаче съм жив, животно такова!” Познайте кой кой е в тази историяц.
Балони, балони...
Севт Трети,
Тракийски цар
П.П. Театърът и цирка са стари изкуства. Често в съдебните дела се използват похвати от тях. Вероятно по тази логика на сцената на процеса „Октопод” се появи нов и важен персонаж - Лорд Питър Голдсмит. Бре, рекоха си прокурори, съдии и свидетели, а зъбите им затракаха като кастанети от страх. Лордът не е кой да е, а юридически съветник на британската кралица Елизабет ІІ. За известно време обаче Elizabeth Alexandra Mary, дъщеря на Джорд Шести, ще трябва да ползва услугите на Гугъл, защото лорда ще отдаде таланта, опита и знанията си на Алексей Петров. Ако беше жив Лорд Байрон, сигурно щеше да се роди нова великолепна поема. Нещо като „Лорд и Трактор” или „Лорд до Октопода”. А още по-добре – „Балони и лордове” – едно продължение на „Слънце на безсънните”. Да прощава Лорд Байрон.
