Могилино с неговия дом за деца с умствена изостаналост все повече се превръща в тест за психическото състояние на нацията. За морала - също. Труден тест. Поредният, който няма да издържим.
Да вземем концерта или "Великолепната шесторка", както се нарича пеенето и дефилирането на "ВИП звезди" по бТВ. Много неща бяха казани по повод пищното шоу, посветено на изпадналите извън борда на живота деца. Изданието от 21 февруари бе поредната грандиозна, бляскава, шумна, преднамерена, изкуствена и лицемерна гледка. Асоциацията с нещо перверзно се натрапваше сама. "Супер звездата" Ани Салич бе неудържима, с лъскави дрехи и поглед. Вътрешният подтик очевидно бе от няколко атмосфери, защото кръшната говорителка се движеше по сцената, сякаш задвижвана от трифазен ток. Като наелектризирани бяха дори усмивката й - цели 24 карата, жестовете й и разбира се - косата. Тялото й бе обгърнато от рокля, чиято стойност надхвърля далеч месечната издръжка на поне 20 от клетите същества в Могилино или който и да е друг подобен дом. Факт, който очевидно е без значение за екипа на шоуто. Превъзбудеността на А.С. не бе случайна. Знаела, хитрушата, че тази вечер ще е необичайна, фантастична и уникална, че може би ще е вечерта на нейния живот. Защото... Защото на първия ред бе ТОЙ - президентът на Република България! Оркестър, светлини и ръкопляскания за господин Първанов! Пър-ва-нов! Пър-ва-нов! Колко възторжено, колко мило, колко трогателно, колко човешко...
Човек от народа! В очите на А.С. и част от участниците в шоуто (слава Богу, не на всички) неслучайно заблестяха щастливи сълзи. Като едни звездици те блещукаха на озарените от благородство лица. Дори Наско Сираков пееше, а не пушеше пура, както обикновено! Сърцата на цялата нация ускориха пулса си (или поне на 4-те милиона, предразположени към инфаркт и високо кръвно), гърлата ни се свиха от вълнение и възторг. Всичко останало загуби смисъл в този миг на национален триумф... Туп-туп, туп-туп-туп...ехтеше в ушите ни пулса на щастието! Милата, великолепната А.С.! Скъпите, невероятните участници в шоуто! И гостите, ах гостите и този обаятелен, този най-важен гост с главно "Г"! А и неговите очи как заискриха, когато неотразимата Мариана Попова първо запя, а след това и седна до него. Помислих си да не ми се е сторило само на мен от вълнение това за блясъка в президентските очи, но ми се обадиха дузина приятели, които се кръстеха, че също са видели блясъка. Значи е истина. Благодаря ти, Господи! Някои дори ме питаха къде е първата дама Зорка Първанова, защо не е там, на първия ред. Но аз откъде да знам? И въобще, защо питат мен? Точно в този славен момент... Някои хора умират да развалят магията на мига.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Полицейските кордони бавно, с тежка стъпка обграждаха множеството пред Народното събрание. Каските проблясваха като антрацит, щитовете глухо се търкаха един в друг, палките очакваха знак, стиснати от коравите десници на мъжете в тъмно синьо. Новите центуриони на властта. Сумрак се спускаше над площада. От уредбата на митингуващите долитаха откъслечни фалцети: "Оставка" и "Мафия", но почти никой не им обръщаше внимание. Нестройните редици на протеста постепенно се топяха в пазвите на тъмнината. Мнозина поемаха уморено към автобусните спирки, оттам към крайните квартали или провинцията. Ентусиазмът от сутринта си беше отишъл. Останки от него проблясваха единствено в погледите на двама-трима от водачите. Обещаната голяма тръпка така и не беше се появила. "Язък за барута" - помислиха си хората и от двете страни на барикадата.
В парламента министър-председателят иронизираше. Имаше повод - налитащите към микрофоните опозиционери изричаха известни и скучни неща. Дори в заяжданията нямаше страст. Управляващите се усмихваха. Победата бе толкова лесна, че дори не беше сладка. Скука. Редови депутат погледна златния си часовник, след това долепи до ухото си златен телефон. Златен пръстен проблесна на сантиметри от златния ланец, когато се оправи възела на вратовръзката. Загубен бе един златен ден. Службата на народа изискваше жертви. Пред него бе нощта с всички златни шансове... Съдбата обича силните.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ученият от БАН се прозя, после седна пред компютъра. Ръцете му се плъзнаха по клавиатурата. Съпругата му го изгледа с премрежен поглед и стиснати устни, след което се настани във фотьойл, покрит със златиста булана. Синът му мина покрай него, поспря, хвърли обречен поглед към баща си и пое към коридора без очакваната петолевка. Дъщерята го последва. Полата й едва скриваше това, което мнозина вече бяха видели, но все пак не всички. Външната врата хлопна.
На екрана на компютъра се появиха редове, закичени най-отгоре със заглавие "Злокачествен нарцисизъм". Под него ученият написа: "Терминът "нарцисизъм" произлиза от клиничното описание; през 1899 г. П. Неке го избира за означаване на поведението, при което човек се отнася към собственото си тяло като към сексуален обект, със сексуална наслада го разглежда, гали, целува, докато стигне чрез тези си действия до пълно задоволяване. В този си вид нарцисизмът представлява перверзия, погълнала целия сексуален живот на личността..."
- Петрови са си купили Опел - стресна го гласът на съпругата, идващ от фотьойла.
- Е?
- Само ти казвам. Ти си пиши, пиши... Напредва ли дисертацийката за нарцисимза? Нека, нека... Петров ме вози в новата кола. Парното му е страхотно, все едно си в сауна...
Ученият погледна към жена си. Стори му се, че очичките й блестяха някак нахално. Не, не е възможно. Сигурно е притеснена, че осми месец е без работа. За физиците бе трудно време. Понечи да й каже нещо успокояващо, но в този момент от телевизора долетя гласът на Ани Салич, която призоваваше...
Ученият извади от джоба на анцуга си две памучни топчета и ги пъхна в ушите си. Това бе неговият миг: сам с любимата си наука, извън заобикалящия го свят. Щеше да се заеме сериозно с причините за злокачествения нарцисизъм в условията на преход. Приближаваше се към научно откритие, на което и Фройд щеше да завиди.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Киро Белязания се завъртя на стола, който простена жално под тежеста на тялото му. Погледна към жена си и изръмжа:
- Сипи още една ракия...
- Шишето свърши... - глухо отвърна тя.
- Казах да сипеш! - гласът на Киро отекна в малката кухня като
каменарски взрив.
- Нямаше пари за повече...
Киро замахна и юмрукът му потъна в бузата на жената. Тя изохка и се сви на две. Силен ритник я запрати като вързоп към шкафа под мивката.
- Моля те, Кире...
- Млък, курво скапана! Не стига, че роди онова уродче, ами и една ракия няма откъде да намериш, мамицата ти... Добре поне, че не е при нас - Киро Белязания залитна и падна на колене. Небръснатото му лице се оказа на педя от това на жена му. И по двете се стичаха мръсни, лепкави сълзи. През стената, откъм комшиите, долиташе гласът на Ани Салич, заглушаван от време на време от оркестър, някакви песни и бурни, възторжени ръкопляскания.
Нощ покриваше Родината.
Огнян Стефанов
P.S. Снимката на Ани Салич е взета от сайта Slava.bg
