Екскурзоводите и Държавна агенция по туризъм все още не могат да се разберат кой какво трябва да свърши по предложената идея за лицензиране на екскурзоводската дейност. Това установи „Фрогнюз”, след като се допита до заинтересованите страни.
Екскурзоводите и Държавна агенция по туризъм все още не могат да се разберат кой какво трябва да свърши по предложената идея за лицензиране на екскурзоводската дейност. Това установи „Фрогнюз”, след като се допита до заинтересованите страни.
„Ние направихме дискусия по тази тема с идеята, че екскурзоводите, техния труд и знания, както и работното им място трябва да бъдат защитени. Но не постигнахме нищо друго, освен ядове”, така коментира ситуацията председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова.
Според нея екскурзоводите на този етап са разделени и самите те виждат ДАТ като организация, която ще им вземе правата, а не било така.
По думите на Николай Миндов, шеф на Асоциацията на екскурзоводите обаче не е ясно кой ще свърши тази работа по организирането на тези регламенти, тъй като фирмите не могат да се занимават с това, но са в състояние да подпомагат евентуално комисия, където да има техни представители.
Да обаче Крушкова, смята че те самите трябва да стигнат до някакъв извод за това как искат да им се защитават правата, за да представят България добре пред чужденците. „Ако те не са готови да направят това, ДАТ със сигурност няма да може. И аз наистина ги призовавам да седнат заедно с нас и да уточним промените, никой не иска да им пише поредния нормативен документ”, казва Крушкова.
Исканията на екскурзоводите са да има лицензиране на екскурзоводската дейност, за да не се допускат екскурзоводи, които нямат правоспособност да работят. Другото важно искане е да не се допускат чужди водачи. Третото желание на бранша е да има туристическа полиция, която да следи за нередности в областта на тази дейност.
„Не мога да допусна и нямам право да го направя аз лично, чужденец да дойде и да представя България от своята гледна точка и от своя интерес. Всеки има национален интерес”, каза шефката на ДАТ по повод второто искане.
Въпреки, че задачите са ясно поставени, остава проблемът до това кой какво трябва да свърши за изпълнявването им и другото важно нещо е браншът да е единен и да знае към какво точно ще се стреми.
Защото ако едни от тях искат да няма чужди екскурзоводи на всяка цена, то други смятат, че ако държавата осигури достатъчен брой български екскурзоводи, които говорят шветски, норвежки, финландски, датски, може би тогава няма да има чужди.
На този етап с развитието на туризма екскурзовод може да стане всеки, който владее достатъчно добре езика и има познанията, които са необходими, за да се извършва една екскурзоводска дейност, което съвсем не е достатъчно. „Всички фирми намират спасение като провеждат интервюта и намират отговорни хора, които освен езика имат допълнителните познания, необходими за провеждането на екскурзии, коментира представителка на бранша.
Най-близкия ни пример е съседна Турция. Там екскурзоводите са разделени на категории, за да се покрие съответната категория, трябва да се покрие съответния набор от знания. В България няма ясно определени критерий, по които да се избират и фирмите са си определили собствени, на които трябва да отговарят хората, които ще назначават, добави тя.
По отношение на заплащането на екскурзоводите пак всяка фирма сама за себе си определя нивото на заплатите.
Това е пак политика на отделните фирми, защото никъде няма определена твърда ставка, че примерно екскурзовод, който владее един или два езика задължително трябва да получаваопределен минимум, няма прагове. Някои плащат на час. Други плащат твърди суми – различно.
