ЧЕРНО И БЯЛО

Дебатите по вота на недоверие заради корупцията и протестният митинг пред парламента показаха само едно, че управляващи и опозиция са тръгнали по общ път - да доведат избирателя до състояние на всеобща апатия.

Веселин Стойнев, в. „Дневник"

Някой здравата излъга Бойко Борисов (или пък той сам се излъга), че ГЕРБ и още 8 формации заедно могат повече. Митингът им приличаше на митинг на "Атака" - с постоянни възгласи "Волен", възрожденски песни и военни маршове.
А и бройка наистина вече трудно се постига - кой ли може да изкара стотици хиляди на площада като в зората на демокрацията? Кой може да печата вестници и книги в стотици хиляди тираж? Кой може да говори от името на стотици хиляди народ - даже и по такива общонародни теми като корупцията, заради която бе поискан четвъртият вот на недоверие срещу кабинета?
Парадоксът е тъкмо в това - че 9 партии и партийки не само че не сбират повече съвкупен народ, ами и повече отблъскват заедно, отколкото поотделно. Не случайно софиянци не излязоха на митинга - не само защото беше в работно време, нито защото масово харесват тройната коалиция или пък са за корумпираните управления. А защото не намират убедителен отговор на въпроса вие ли сте алтернативата.
Кои са те наистина? Земеделци като Венцислав Върбанов и Стефан Личев (от кое точно БЗНС, както се провикваха и от митинга), гергьовденци (с кои точно на поредното хоро), янеяневци (кой точно голям покровител стои зад този малък народен трибун), десебари (с каква точно доза отвращение преглътнаха непризнатия от тях в ЕНП за десен Бойко Борисов), седесари (в коя точно лунна фаза смятат ГЕРБ за дясна по идеология и в коя - за милиционерска по състав), атакаджии (кога точно Борисов и Костов престанаха да са престъпници и родоотстъпници)...
За някои обаче митингът си бе напълно успешен.

"Атака" се легитимира като нормална партия

застанала редом с нормалните, а и като най-гръмогласна наложи и интонацията му. Успешен донякъде бе и за СДС, който вече успя и площадно да се сгоди с най-сигурния си властоносител - ГЕРБ. Единственият успех на ДСБ пък бе огромното внимание, с което бе дарена, задето хем я има, хем я няма на митинга. (ДСБ пренесе средновековния спор между номинализма и реализма в теологията на опозиционното действие, като участва в митинга само с името си и речта на Атанас Атанасов, за да остане чиста и неопетнена от обкръжаващата я пъстра менажерия.)

Но ако имащият и без това малко вече не може да загуби много, имащият много тепърва може да губи повече. Именно ГЕРБ е най-големият губещ от упражнението "Обединена опозиция". Едно, че най-голямата по електорална мощ формация се оказа неспособна да изкара значим брой хора на протест (поне половината от излезлите 5-6 хиляди на митинга в четвъртък бяха от "Атака", СДС и ВМРО, а няма и половината от симпатизантите на ГЕРБ се обявяват за предсрочни избори според проучване на "Алфа рисърч"). Като "носител на алтернативата" ГЕРБ не може да отговори с какво е по-принципна опозиционната коалиция от безпринципната тройна коалиция.
В парламента пък се действа на уж по-принципна основа. По инициатива на БНД (добре, да забравим, че там освен управлявалите до вчера са и най-върлите довчерашни врагове на Бойко Борисов от НДСВ) се създава интерпарламентарен съюз с всички от митинга без "Атака" и ДСБ. (Въпреки националистическото разтоварване на съюза ДСБ остава във фаза номинализъм.) Та интерпарламентарният съюз ще готви десни идеи и политики на базата на експертния потенциал на депутатите от всички формации. И тук лъсва другият голям провал на ГЕРБ след неспособността й да организира масите - тя не разполага с експертен потенциал, затова и така радушно прие идеята за съюза. От сега се вижда какви са възможностите й да участва авторитетно в следващия парламент. Бойко Борисов не можа да събере и 30-ина убедителни (още не са убедили никого) имена в Столичния общински съвет, какво остава да извади над 100 депутати и 20 министри (да не говорим още по-надолу), за да управлява прилично.

Очевидно кадрово ГЕРБ е твърде зле, за да може да управлява сама

- даже и да спечели пълно мнозинство, ще й трябват бившите царисти, седесари и прочее партньори.
Ситуацията придобива патова перспектива, като се вземе предвид и безхаберието от отсрещната страна. БСП първо се стресна - с комплекса си на три пъти сваляна от власт от улицата (Младенов, Луканов, Виденов) и се престара в предупрежденията и полицейщината срещу митинга. После със самодоволството на всеки управляващ обяви, че корупцията е проблем на всички и някак си е отговорно цялото общество, а пък това управление се бори най-много срещу нея. Не пропусна да се похвали и с безчет числа за много добри макроикономически показатели и още по-добри намерения.
А всичко това, опаковано в целофана (пропускаме санитарно неприемливите залитания на Михаил Миков) на традиционно лишените от полет на въображението и предметност на разсъдъка премиерски слова. (Станишев - колко остроумно, наистина! - се опита да състави кабинет на опозицията, а с цел достигане поне средното ниво на развитие в ЕС откри и какво ни е необходимо - "цялостна модернизация на страната във всички аспекти...") След като доказаха за пореден път, че са бетон

БСП и коалиция после ще отпускат контролирано клапани

за да няма сътресения в добутването на талигата до края на мандата. Столетницата пак подхваща промяната в устава си, която да разшири вътрешнопартийната демокрация. В управленски план пък коалицията ще изготви и един хубав, и подробен екшън план съгласно хисарската стратегия до 2013 г. А може и най-сетне да се ремонтира кабинетът, както намекна Доган - леко и освежително все пак. А най-хубавото явно предстои за 2009 г. - пенсии, заплати и всички други предизборни щедрости, както си му е редът.
И така, управляващи и опозиция са тръгнали по общ път - да доведат избирателя до състояние на всеобща апатия. Нищо чудно догодина да се окаже, че на избирателя му е все едно дали щастливата комбинация е 8:5:3 или примерно 8:2:1:1:1:1:1:1:1.