МВнР предложи за дебат набързо компилиран текст за българите по света, без да идентифицира големите проблеми и да предложи механизми за решаването им. От ГЕРБ апелираха към национална дискусия.
Предложеният от МВнР докладът за “Българите по света и държавната политика” провокира важен дебат по проблемите на българите извън държавните граници, колкото и нееднозначно да е това понятие. Текстът на Външно министерство проявява амбицията да стане основа за този дебат, но, за съжаление, е отчайващо непълен и остарял. През 21 век, година след пълноправното членство на страната в ЕС българските общности в чужбина продължават да се чувстват като сирачета на майка България до голяма степен и поради липса на цялостна визия за техния профил, специфики и проблеми. Ето защо кухо звучи и репликата на премиера Сергей Станишев за това, че България била навсякъде, където имало дори и един българин.
ПП ГЕРБ инициира този дебат с амбицията да го превърне в общонационална дискусия, защото проблемите на българите зад граница са част от политиката на държавата като цяло, а поставянето им едва сега на дневен ред говори за закъсняла реакция. Днес експерти, историци и политици откроиха важни акценти в проблематиката и дадоха заявка за изпълването на подобни документи със смисъл и с инструментариума за прилагането на активни политики, насочени към българите в чужбина. Специално беше изтъкнато и наличието на национална доктрина, изработена от сериозен академичен екип, на която обаче не е предоставена силата на официален държавен документ.
Заключението от дискусията е, че в съдържанието на представения от МВнР доклад не се откриват сериозни ресурси, за да стане той работеща основа за реални политики към българите по света. Експертната комисия по външна политика и европейски въпроси към ПП ГЕРБ предлага на правителството да организира незабавно национална дискусия по изработването на стратегия за българите по света с участието на всички политически партии, представители на гражданското общество и неправителствения сектор, както и представители на българските общности зад граница.
От ГЕРБ смятат, че:
- политиката към българските общности в чужбина трябва да бъде в синхрон с усилията за създаване на добри икономически и социални условия за висококачествено образование и професионална реализация на младите българи у нас;
- извеждането на държавната политика спрямо българите зад граница като приоритет на изпълнителната власт се налага, не само поради наличието на демографска катастрофа в България и увеличаващата се липса на квалифицирана работна ръка у нас, но и за запазването и утвърждаване на българската идентичност и дух;
- българите зад граница притежават ресурси, материални и духовни, които могат да бъдат използвани в интерес на страната.
Препоръките в този смисъл са:
- Държавната Агенция за българите в чужбина да се преструктурира в Агенция с национален приоритет, като пъровстепенен разпоредител с бюджетни средства.
- Държавната агенция за българите в чужбина да има функции и приоритети, които да координират и контролират цялостната дейност, отнасяща се до българите по света.
- Чрез изготвяне на национална интеграционна и ремиграционна политика към българите в чужбина, да се осигурят стартови условия (работни места, социална и образователна политика и т.н.) на желаещите да живеят в страната българи.
- Да се облекчи признаването на предишни компетенции, квалификации и образователни цензове на завръщащите се българи, за да се осъществява адекватно техния интеграционния процес в родината.
- Да има диференцирана и ясна политика от правителството към държавните училища зад граница.
- Редът за получаване на българско гражданство да се съобрази с европейските норми и да осигури прозрачна и строго контролирана процедура за тази цел. Законосъобразното и срочно съгласуване между различните институции при искане за българско гражданство да се контролира от Агенцията и да се връчва на тържествени ритуали на български национални празници.
- Към Агенцията да се учреди Фонд за създаване на институт, който да популяризира българската култура и да утвърждава българското национално самосъзнание.
- Редът за функциониране и контролиране на българските културни центрове по света да се съгласува с Агенцията.
