Под тепетата го покровителства силовашката групировка на Трактора Георги Тодоров, по прякор Шилето, е пловдивско ченге от “Издирване” и Криминална полиция.
Напуска по собствено желание и става управител под тепетата на софийската охранителна фирма “Аполо и Болкан”, собственост на подсъдимия сега по делото „Октопод” Алексей Петров. Тренира борба и карате с един от основателите на легендарната охранителна фирма “Клуб 777” Стоян Ненчев-Цеко и приятеля му Николай Марински-Кальо. Още докато Шилето е ченге, отношенията му с Цеко и Кальо не са приятелски.
След като става представител на “Аполо и Болкан”, се превръщат в явни конкуренти. Нещо повече – Цеко и Кальо настояват да поемат работата му, на което той дава категоричен отпор. За да го принудят, е отвлечен в пловдивско село, където е
жестоко унизен и пребит Налага се намесата на софийските шефове в “Аполо и Болкан”, които се договарят с Цеко да остави Шилето на мира. Споразумението е сключено, но не се изпълнява.
Конфликтът ескалира в нощта на 16 май 1998 година, когато тримата се засичат случайно в “Домби бар” на Гребната база. Заведението е пълно с пловдивски ченгетата, съпругата на едно от тях празнува рождения си ден. Компанията кани Шилето да се присъедини към тях, но той отказва с мотива, че не пие. Малко след това пристигат Цеко и Кальо с компания от десетина човека, идвайки от друг купон. Групата се настанява наблизо до Шилето.
Скоро след това непознат младеж му казва, че човек от групата на Цеко е спукал гума на колата му. Шилето решава да си тръгва. В този момент при него идва бивш полицай и собственик на известен пловдивски ресторант. Двамата се заговарят, Кальо се намесва, наричайки Шилето “боклук”. Припламват искри, разменят се обидни реплики. Цеко и Кальо заобикалят Шилето, Цеко се качва на барплота и го удря в лицето. Шилето забелязва припасания в колана му пистолет и го измъква. Стреля два пъти – Цеко успява да се наведе навреме и патронът го уцелва в гърдите, вторият обаче ранява смъртоносно Кальо. Все още с пистолет в ръка, Шилето напуска бара без някой да го спре. Един от полицаите го вижда и тръгва след него, но Шилето се отскубва, хвърля револвера в храстите, хваща такси и изчезва. Двамата пострадали са откарани в болница, където лекарите оперират и спасяват Цеко и само констатират смъртта на Кальо.
Шилето се укрива почти три години и въпреки че полицията го издирва, не успява да го намери. Той се предава сам в РДВР-Пловдив на 5 март 2001 година. Причината е, че вследствие на стреса от случилото се в “Домби бар” се е разболял от левкемия и получил тежък кръвоизлив, заради който е опериран. По време на процеса става ясно, че Шилето има конфликти с Цеко и другите “седмици” Емо Слънцето, Митьо Чолака, Патерицата и Георги Калапатиров още по времето когато е ченге. Проблемите му продължават и когато е представител на “Аполо и Болкан” заради конкуренцията между охранителните фирми.
Месец и половина преди убийството в “Домби бар” в офиса на Шилето пристига известният алкохолен бос Карабей от село Йоаким Груево с молба да открие откраднатия му “Фолксваген Голф”, в който имал важни документи. Към него го насочил Цеко, който обяснил на Карабей, че колата му е при Шилето. Той отрича да има нещо общо. Пет дни по-късно
Шилето е отвлечен в центъра на Пловдив – група цигани го заобикалят, един от тях му опира пистолет в гърба и го закарват в къщата на Карабей. Там го чака групата на Цеко – Слънцето, Чолака, Боксера, Бобъра и Кальо. Историята се разплита – Карабей плаща на Цеко 5000 марки откуп за колата си, който пък му обяснява, че парите са за Шилето. Цеко му връща колата и обяснява на Карабей, че трябва да ги търси от Шилето. Така се стига до отвличането му. “В къщата му имаше много цигани, които влизаха и излизаха – разказва пред съда бившето ченге. – Дойде и бащата на Карабей, взеха да ви вадят пистолети и да ми щракат до главата.
После двама ме съблякоха гол, вкараха ме в една баня до хола и ме пребиха от бой. След това ми казаха да се обличам и да идем у нас да видят какви пари имам. В това време влязоха Слънцето и Кальо и казаха, че са ми забранили да работя и ми слагат 100 000 марки глоба.” Групата на Цеко започва да налага отново Шилето и го вкарва в багажника на една кола. Двама цигани обаче като виждат в какво състояние е, се уплашват да не умре и го закарват до Пловдив. След като получава медицинска помощ, Шилето и шефове от “Аполо и Болкан” се срещат с Цеко и неговите хора, които искат или той да престане да работи, или да им плаща лепта. Постигат споразумение.
След като Шилето успява да избяга след убийството на Кальо, мутрите обявяват награда за главата му от 50 000 долара
“Обраха жилището ми, тормозеха семейството ми и затова се криех”, обяснява Шилето пред магистратите. Стоян Ненчев – Цеко разказва в съда, че като полицай Шилето е замесен във въоръжен грабеж на магистралата и му е неприятен, както всички, работещи в сектор “Издирване”. През 1996-1997 година Цеко сменя охранителния бизнес с туристическия и строи хотел на Пампорово. С Кальо е близък приятел от 1983 година. Веднага след промените Кальо заминава с първата вълна емигранти за Канада, но след няколко години се връща и започва да работи за Цеко.
През октомври 2002 г. Шилето е оневинен за убийството на Кальо и раняването на Цеко, тъй като е действал в резултат на самоотбрана. Магистратите решават, че трябва да плати 16 000 лева кръвнина на родителите на Кальо. Той получава присъда само за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси, открити в дома му. Прокуратурата обжалва и второинстанционният Апелативен съд му дава ефективна присъда от две години и половина. Шилето обаче така и не влиза в затвора, защото е излежал този срок по време на задържането му, докато тече процесът.
Ани Бос
