Вакуумът от таланта на големите творци се запълва от чалга и силикон Черна прокоба тегне над родната култура през тази мразовита зима. В тъжна редица слязоха от сцената и живота ярки творци и личности, изиграли стотици роли в театъра и киното, донесли огромни успехи и слава за българското изкуство.
Те спечелиха огромната любов на зрителите, оставиха ярка диря в нашето изкуство, а след смъртта им зейна огромна празнина и лъсна липсата на талантливи последователи, които да я запълнят. (виж. карето).
Последен в мрачната серия се оказа актьорът Георги Черкелов. На 81-годишна възраст той си отиде от този свят. Дни преди това ни напуснаха философът проф. Иван Славов, емблематичният тв журналист Александър Авджиев. В началото на месеца на 67-годишна възраст почина актьорът Ангел Георгиев - Ачо. Смъртта им дойде след черна поредица от големи загуби за българския театър и кино, когато за малко повече от месец се разделихме с легендите Велко Кънев, Иван Андонов, Сава Хашъмов и Коста Цонев.
Георги Черкелов - актьорът институция Достолепния, както сполучливо го характеризира големият режисьор Вили Цанков, получи тежък инсулт дни преди Коледа и се бори с усложнения и съпътстващи заболявания. Неговото брилянтно чувство за хумор не го напусна до последния му дъх. Влади Въргала му предлага роля в „Шменти-капели”, но актьорът вече не се чувствал добре и му отказва. Въргала обаче заснема друг актьор, на който не му се вижда лицето. А Черкелов казва: Нали съм свикнал да играя лош човек… и е добре да не му виждат лицето.
Макар да е изиграл блестящо Крал Лир в едноименната драма на Шекспир и да е пресъздал най-много негови герои, Черкелов е най-популярен в ролята на Велински в сериала „На всеки километър”. Интелигентният партизански враг майор Богдан Велински му донесе не само популярност, но и безусловната обич на публиката. Когато играеш отрицателен образ, това е трудно постижимо. Над 100 са различни превъплъщения на Георги Черкелов в театъра. Повече от 60 филма са запечатили таланта и майсторството, с които Черкелов изигра едни от най-интересните образи и наложи своето интелигентно присъствие в киното. Незабравими остават Стоев от „Бялата стая”, ген. Карев от „Цар и генерал”, Митхат паша от „Демона на империята”, инспекторът от „Вълчицата”, ролите му в „Мъже в командировка”, „Сватбите на Йоан Асен”, по-новите филми „Стъклени топчета”, „Закъсняло пълнолуние”, „Търкалящи се камъни”.
През последните двадесет години избяга от светската суета и намери своето равновесие в луковитското село Ъглен. Там написа книгата „Разкази и имейли“. Разказите са различни случки от миналото и настоящето, а миниатюрите са под формата на имейли между двама мъже - автора и неговия приятел Андрея, който е фиктивен образ, Сред наградите на Георги Черкелов се открояват „Аскеер” за цялостно творчество (2009), „Златен век” на Министерство на културата (2006) и най-престижният български орден „Стара планина” (2001).Философът професор Иван Славов почина ден преди да навърши 84 години. Интелигентен, харизматичен, остроумен, той всеотдайно се бори с кича безвкусицата, деформацията на човешките нрави, които превземат взе повече живота ни. Автор е на монографиите “Кичът”, “Дилетантът”, “Прекословици”, “Златната решетка”, “Антология на глупостта”, “Ученически и кандидатстудентски бисери”, “Речник на глупостта”, “Смехотерапия - стрес – бизнес”, “Джобен смехар”, “Тоталният кич”. „Дисидент по душа, емблематичният професор бе вечната опозиция – остро критичен, непримирим и заедно с това – конструктивен и добронамерен. Неговият девиз, формулиран преди десетилетия - „Оптимист по воля, песимист по разум”, е ключ към душевността, емоционалността и въобще – към природата му”, споделя неговият бивш студент, вече проф. Любомир Стойков. За него Иван Славов е сред малкото истински съвременни езоповци, особено при тоталитаризма.
Подобно на Радой Ралин, Славов беше „пътуващ проповедник”, изповедник и душеприказчик на хората, на техните болки, страдания и безброй въпроси. В кафенета, паркове, градини, по улиците или в неговия уютен кабинет в СУ „Св.Климент Охридски” се водеха разговори на парливи теми, разказваха се забранени вицове, избухваха залпове от смях, причинени от неговия хумор, ирония и сарказъм. Прозвището „хулиган в науката” е много точно за интелигент от неговия мащаб. Защото той наистина беше непослушен и свободолюбив по отношение на това, което изследваше и преподаваше, припомня Любомир Стойков.
Георги Мишев: Нацията страда от липса на личности
Имаше една година, 1966, тогава починаха Димитър Димов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, за късо време се получи една черна поредица. Това е тъжно, но все пак е нещо естествено в края на краищата, кого да виним за това, как да се сърдим на природата. Трябва да гледаме другите неща, които зависят от човека, от нас, от властта. Тези неща са по-страшни, отколкото неизбежното, което в един ден настъпва. Жалкото е, че не се създават личности. Нацията страда от липса на личности, на ярки имена, на нов прилив на таланти.
Да видим на какво се дължи това, къде отиде климатът, който създава личността. Това е по-важното и върху това трябва да мислим, защото нацията постепенно се обезличава.. Посредствеността, така като след скъсване на язовирна стена, залива обществото ни. Това е страшното. Но как се създава личността - това е грижа и на семейството, и на училището, и на обществото. Това мен ме тревожи. Какво стана с българското кино. Това, което сега ни предлага новата вълна, това е едно ужасно подражание на вече изтъркани в киното похвати. Така нареченото технологично кино. Това кино ли е? Може да е кино, но не е изкуство! Няма ли нещо, заземено тук, с български корен, нещо изстрадано, не става. Всичко друго е някаква технология, която като учиш 3-4 години режисура, научаваш всички хватки и се прави много лесно. Но как се създава Фелини, как се създава Рангел Вълчанов. В много европейски страни се говори срещу министерствата на културата и нашето за какво е ни е, се питам. Чиновникът с досада пише и съболезнователните телеграми, трябва да рови по енциклопедиите да правят справки, много често правят и грешки.
Стефан Стоев
