Повече от 90% от секретната информация в съдебния процес може да бъде декласифицирана. Това обяви Веселин Марков от ДКСИ по време на дискусия на тема "Защитата на класифицираната информация при разглеждане на делата в съдебния наказателен процес".
Според него при декласифициране на информацията службите трябва да проявяват добросъвестност. Често в съдебната практика се стига до абсурди и заради това, че по делото има класифицирана информация и мотивите на присъди се засекретяват, коментира Марков.
Причина за днешната дискусия, организирана от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), е становището на съдиите от Софийски градски съд за делата, гледани при закрити врата.
Едно от основанията за разглеждане на делото при закрити врата е, когато това се налага за запазване на държавна тайна.
Съдиите в писмо до ДКСИ подчертават, че дали по делото има доказателства, които съдържат такава информация, или има необходимост да бъдат събрани доказателства, представляващи държавна тайна, в съдебна фаза решава съдът.
Според СГС СРС-тата стават законно достояние на съда едва след постигнатата от тях цел, тоест, те са изпълнили предназначението си и са довели до попълване на доказателствената маса с обективна информация.
След като използването на СРС се счита за преустановено, самото СРС престава да бъде държавна тайна, според съдиите. Те са на мнение, че ако данните, получени в резултат на използване на СРС, не представляват държавна тайна, тъй като не застрашават нито националната сигурност, нито суверенитета на страната, то тогава за съда не съществува правна възможност да ограничи публичността на съдебното заседание.
Тази позиция на съдиите среща за сега широка подкрепа от редица институции.
"Необходимо е да намерим законодателния императив с баланс между конституционното право на обществото да бъде информирано и защитата на информацията в защита на националната сигурност", смята заместник-председателят на НС Анастас Анастасов.
"Приоритет трябва да бъде публичността на съдебния процес", смята от своя страна заместник-вътрешният министър Веселин Вучков. Според мен съставът на съда, който гледа делото трябва да прецени дали действително в съдържанието на вещественото доказателствено средство има факти, които представляват държавна тайна и тогава да се засекретява цялата съдебна фаза, допълни той.
Приемането априори, че след като има СРС делото трябва да е закрито, според Вучков противоречи на един от основните принципи на съдебния процес - неговата публичност.
Върховна касационна прокуратура и заместник-правосъдният министър Деница Вълкова са на мнение, че за разсекретяване на някои от делата, по които има СРС-та не са необхоидми законодателни промени. Има проблем при тълкуването от правоприлагащите органи, изтъкна Вълкова.
Според Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" обществото ни не е било готово за закона за защита на класифицираната информация, приет през 2002. Основните дела от обществен интерес се налага да бъдат гледани при закрити врата, защото съдържат класифицирана информация, коментира Кашъмов.
Трябва с всички възможни средства да се прекрати това, което се случва, допълни той. Щом нещо стигне до съд, то трябва да е публично, категоричен е Кашъмов.
От ДАНС обаче не са готови с лека ръка да разсекретят делата. Законът за защита на класифицираната информация трябва да се спазва строго, смята заместник-председателят на ДАНС Иван Драшков. Той призова да не се избързва със законови промени по темата.
Драшков смята още: "Този, който е класифицирал даден документ, само той може да го декласифицира". Зам. Шефът на ДАНС е за публичен процес, но той да става под прякото участие на този, който е класифицирал документ по дадено дело. В противен случай може да се стигне до един безконтролен процес, смята заместник-председателят на ДАНС.
Даниела Доковска от Висшия адвокатски съвет обаче не е съгласна с него. Съдът не може да бъде под ничий контрол, той е независим по Конституция, изтъкна тя. Висшият адвокатски съвет застава твърдо зад становището на съдиите.
