1 март - първият ден на най-женския месец е белязан от магията на небесното Слънце и новото раждане на света, когато природата се възражда, а човек се изпълва с надежда за хубава и спорна година, здраве, щастие и благополучие.
Своето най-пълно превъплащение тези мисли и емоции на българина са намерили израз в един от най-колоритните народни празници - Първа Марта, Стара Марта или просто
БАБА МАРТА
По стар обичай на този ден всички си подаряват мартеници - бели и червени, символ на чистотата и невинността, здравето и любовта. А ритуалите, които се изпълняват, имат смисъла на своеобразна молитва за здраве и берекет, магическо заклинание за дълъг и щастлив живот.
В миналото още призори мъжете палели голям огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.
Стопанките вадели от домовете червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, за да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А после връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на лявия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, за да са жизнени и плодовити.
По традиция мартениците се носи девет дена или през целия месец. Сваля се, когато чуям кукувица, когато видим първия щъркел или лястовица.
Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се нарича за берекет, или пък се хвърля в течаща вода – за да прогоним злото.
На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.
