Защитата на обвиняемите по „Октопода” до момента работи в полза на обвинението
Банкерът Георги Цветанов е един от основните свидетели по делото „Октопод”. На 24 февруари 2012 г. той бе разпитван повече от 9 часа в съдебната зала. Пред съда Цветанов разкри как Алексей Петров е успял в средата на 90-те години на м.в. чрез рекет, закани и побои да присвои негови фирми, имоти и пари.
- Г-н Цветанов, как според теб се развива делото „Октопод” до момента?
Считам, че всички свидетели, които бяха разпитани до момента, доказват категорично тезата на обвинението. Странно ми е защо по време на разпитите защитата не оборва обвиненията, а се стреми да дискредитира свидетелите, да внуши, че нямат висок морал, нарушавали са закона и зависят от прокуратурата. Пропуска се фактът, че е имало разследвания, обвинения и дела срещу някои от свидетелите, но са прекратени от прокуратурата и съда. Специално аз нямам висящи дела. Но се използва всичко. Дори като отидох в тоалетната по време на съдебно заседание, се опитаха да ме обвинят, че се опитвам да манипулирам друг свидетел – Свилен Николов. Много умно, нали.
- Как ще коментирш веселото настроение на Алексей Петров по време не само на вашия разпит, но и на други от свидетелите?
- И аз забелязах тези негови усмивки. Настроението му се подобряваше видимо, когато се говореше за насилие. Сякаш изпитваше задоволство, тръпка от спомена за извършеното от него. Това е садизъм! Видяха го и журналистите, и студентите по право в залата, видяха го и съдиите. Една от адвокатките му се засмя, когато разказвах, как съм бил бит в кабинета му. Попитах я дали щеше да й е смешно, ако ставаше дума за неин близък. Мисля си, че ако делото не завърши както Петров си представя, някои от защитниците могат да се окажат в положението на свитеделите...
- Адвокат Васил Василев коментира пред медиите, че е възможно да бъдеш разпитан втори път поради някои процедурни гафове по отношение на отсъствието на друг свидетел от залата. Това притеснява ли те?
- И десет пъти да ме разпитват, все същите неща ще чуят. Може да се сетя за подробности, които съм пропуснал на първото изслушване. Може би защитата не е работила достатъчно и нещо е пропуснала, което сега иска да навакса.
- Притеснява ли те повдигнатият от защитата въпрос за изявления на Петър Маринов, бивш счетоводител в Инвест банк, който намесва името ти в някакво източване на пари?
- Този казус няма нищо общо с делото. Всъщност, доколкото знам, в момента има разследване и нещата ще лъснат такива, каквито са. Аз искам тези неща да бъдат изяснени и съм сигурен, че в крайна сметка и в тези неща „казани по телевизора”, както се изрази една от адвокатките на Алексей, ще изплува сянката на „Октопода”. Помнете ми думата. Доволен съм, че парите ми, с които вероятно се плаща на защитата, не отиват напразно. Засега защитата подпомага изцяло обвинението Няма как това да не ме радва.
- Познаваш Алексей Петров отдавна. Кога се появиха амбициите му за участие в политиката?
- Споделял е с мен подобни намерения още през 1997 г. Разказваше, че бил изпратен на някакво специално обучение в чужбина. Развиваше теорията, че държавата може да се управлява чрез манипулация и дори дистанционно. Започна да търси контакт с известни политици, да се държи снизходително с тях и да показва, че е голяма работа. Изграждаше си някакъв ореол. На басейна „Спартак” при него идваха Димитър Иванов от Шесто управление на ДС, Георги Първанов, Надежда Михайлова-Нейнски и др. На фирмите, които ни отне, слагаше за шефове хора от властта. Такъв бе случаят с Николай Радулов от МВР. По този начин му бяха верни, а и осуетяваха проверки.
- Излиза, че властта е голяма цел за Петров?
- За да я постигне, е готов на всичко. Има и потенциал, биткаджия е.
- А докъде може да стигне, за да бъде оневинен в сегашния процес срещу „Октопода”?
- Не би се спрял пред нищо. С един вестник, едно радио и една телевизия създаде такъв хаос в държавата, какъвто не успяват цели медийни и финансови групировки. Притежава и силов арсенал.
- Какви хора го подкрепят?
- Които имат интереси. Също и такива, които ги е страх от него или държи компромати за тях. Той ги използва, после ги захвърля. Но покровителите си няма да разкрие. Кукловодите ще останат скрити. Петров има инстинкт за самосъхранение, знае, че може да се окаже в нашето състояние, дори се е оказал...
- Как ще коментираш задочната присъда на Краси Черничкия от Плевен?
- Не е нещо неочаквано. Прави ми впечатление, че по време на делото не се коментираше корупцията в съдебната система, а това дали Черничкия казал това или дали е познавал този или онзи. Краси е обикновено момче и някой друг му е отредил тази роля на посредник. Този някой командва в държавата и разполага с други като Черничкия. Завесата само бе повдигната, колкото да разберем, че е контролирана и зависима.
- Според теб защитени ли са жертвите на организираната престъпност у нас?
Категорично не! И това няма да се промени скоро. Самата нагласа на общественото съзнание е такава. Осакатени сме от т-нар. Преход и от диктата на мутрите. За едни те продължават да бъдат романтични герои, а за други са главорези. Зависи от гледната точка. И аз уважавах и вярвах на Алексей, докато не разбрах що за човек е Общественото съзнание трябва да се промени.
- Какви авторитети уважава „Октопода”, чия дума се чува в подобна организация?
- Специално Алексей Петров, когато се усети неспокоен, веднага става агресивен. Особено неспокоен става, когато се говори за връзките му с Георги Първанов. Иначе ми е казвал, че не му пука от никого в тази държава. Освен може би от Николай Добрев, от когото имал респект като партиен функционер на БСП.
- Приключи мутренското време в България?
- Мутрите бяха функция на политиката. Властниците обаче вече изживяха този модел и вече са убедени, че трябва да го пратят в миналото. Просто тези хора, които те използваха, станаха трудно контролируеми и не са им нужни.
- Ти страхуваш ли се?
- За себе си очаквам най-лошото.
- Не е ли малко пресилено? Тече дело, станаха известни много неща...
- Просто познавам Алексей.
- Държавата не може ли да те защити?
- Кого е защитила държавата досега?
- Какъв е изходът от това положение?
- Да превъзмогнем страха. Да започнем да говорим открито. Не трябваше страната да стига дотук.
