БСП започнаха предизборни репетиции в стил „Една напред и две назад”, след като Путин им даде сигнал
Икономически соцреализъм завладя експертите на БСП на двудневния форум в Хисаря, където социалистите изкараха на преден план в бъдещия си управленски проект прашасалата идея за отмяната на плоския данък и въвеждането на данък "богатство". Учудващо бе поведението на икономическите шамани. Предложенията за преминаване от плоско към прогресивно облагане на доходите и за специален данък за най-богатите минаха без дебати.
Въпросът обаче е какво кара социалистите да “изненадват” електората с подобни новини посред бял ден, т.е. в началото на годината, когато нито подготовката на бюджета тропа на вратата, нито се задават избори, нито ситуацията е революционна? Вероятно е време за подготовка и генерална репетиция за предизборната битка. Това, което пролича от вялия дебат, малкото информация достигнала в публичното пространство, коментарите и анализите в медиите, е че социалистите се оказаха
абсолютно неподготвени за да убедят избирателите в правилността на данъчните си идеи. Самият факт, че предложението на бившия икономически министър по време на тройната коалиция Петър Димитров изобилстваше от условности, показва пълна липса на разчети. “Бедни - данък нула, масовият българин ще си остане на 10% и праг за богатство, чийто доходи месечно са над този праг, ще му сложим 20 или 30%”. Нещо повече, според Димитров силно дискусионен е и въпросът над какъв доход един човек ще се счита за богат. Мнението му е, че сумата трябва да се изчисли от тристранката, но преобладава виждането, че доходи над 200-250 хил. годишно са прекалено високи за българския стандарт.
Доводите за подобен обрат в данъчната политика на столетницата бяха обобщени по време на съботния пленум във втората част от дискусията, където беше заявено, че пропорционалният данък е несправедлив Нещо, което никога не се е отричало вътре в партията, според Юрий Асланов и дори Сергей Станишев, когато бе министър-председател, го призна. Както се казва “хем сърби, хем боли”. Когато за бюджетна година`2008, тройната коалиция въведе облагане на всички доходи на физическите лица с единна ставка от 10%, това беше наречено данъчна революция /пак социалистическа/. Десните политици тогава скочиха, че им е открадната дясната идея за плоския данък. Но както се казва, много шум за нищо, защото нито данъкът е плосък, нито има нещо дясно в него. Плосък данък означава, че ставките за данък печалба, данък общ доход и социално-осигурителните вноски са равни, примерно на 10%. Но в сегашната икономическа ситуация и най-дясното правителство не може да си го позволи, защото за да се реализира плоската идея в модифициран вариант поне, трябва работодатели, работници и държавата да плащат по 10% осигуровки.
Социалистическите доводи за подобна данъчна реформа
На първо място, според БСП данъчната политика е част от цялостната икономическа политика и тя не е самоцел. В редица държави, в това число и САЩ, се обсъжда реформа в данъчната политика като антикризисна мярка. Само че социалистите забравиха да споменат, че техните предложения много напомнят на случващото се в Русия, и то само две седмици след като Путин заяви в своята поредна програмна статия във “Ведомости”, че на страната е “...нужна нова икономика". Заедно с това той предлага през 2013 г. да се повишат данъците върху престижното потребление – скъпи недвижими имоти, луксозни стоки, алкохол и цигари, т.е. преди всичко това, което се нарича допълнителен данък върху богатството Тезис, който е в пълно противоречие със заявените намерения за намаляване на данъчната тежест. С други думи, всяка прилика с лица, думи и действия е неуместна;
На второ място пропорционалният данък е несправедлив. Той повече приляга на дясна партия. Докато въвеждането на подоходна скала, при която богатите плащат повече, си е чисто лява идея. Не трябва обаче да забравяме, че пропорционалният данък си е ляв отвсякъде, защото, който има повече доход, плаща повече. Резултатът от въвеждането на прогресивна подоходна скала ще е изтичане на данъкоплатци от една към друга форма на облагане, което ще се получи при замислената разлика (10% данък печалба и максимална ставка по ДОД от 30%). В случая ще бъдат засегнати и едноличните търговци, които са физически лица. На практика ще започне една масова регистрация на ООД-та за по 2 лева и може да се окаже, че едноличният търговец е екзотика. С други думи е изчезващ вид, вписан в Червената книга. И това ще се случи, защото ефективната ставка за облагане доходите на съдружниците/акционерите в търговски дружества е 14,50%, която ставка се формира от облагането на печалбата на дружеството с корпоративен данък (данък печалба) 10% и данък върху дивидента – 5%. Всеки разумно мислещ предприемач ще прекара доходите си през фирмената дейност, защото там ще плаща само 15% данък върху печалбата, а и му остава възможността да я намалява с правенето на определени фирмени разходи;
На трето място пропорционалният данък може да се окаже оръжие за увеличаване на неравенството Затова според депутата от БСП Румен Овчаров (изявление пред БНР) „Ние виждаме промяната в посока на намаляване и освобождаване от облагане на най-ниските доходи. И второ - запазване за основната част от населението сегашното данъчно облагане, т.е. 10% и въвеждане на допълнително данъчно облагане за най-богата част от населението, която получава доходи в милиони левове годишно". Ако целта на социалистическата данъчна реформа е отстрелът на милионери, то според статистиката на БНБ към декември 2011 г. 553 физически лица имат депозити над 1 млн. лв. Но тези суми може да са натрупани от предходни години и хората да са си платили данъците за тях, така че на мушката ще са бъдещите милионери, които също са за Червената книга.
На четвърто място, плоският данък и ниските данъчни ставки вече не играят роля и за стимулирането на инвестициите на българския бизнес, според Румен Овчаров.
За третото тримесечие на миналата година те са паднали с повече 8%. Така че очевидно трябва да се търси някаква промяна. Едва ли обаче премахването на пропорционалния данък (идеята на социалистите) ще реши проблема. Въпреки че точното измерване на инвестиционната активност в страната, особено извън държавния сектор, отдавна е проблематично, все пак изводът на експертите е, че ако не се промени амортизационната политика (виж карето), преустановяването на спада в инвестициите и реализирането на инвестиционен стопански ръст може да се окаже по-трудна задача от възстановяването на производството.
В едно проучване на близо 3000 предприятия от обществения сектор преди няколко години се оказа, че средната амортизационна норма за изследваните фирми е 2,43%, което означава, че те са толкова декапитализирани, че при тази амортизациона норма ще са необходими 40 години, за да бъдат обновени активите им. На пето място, от въвеждането на прогресивното данъчно облагане на доходите ще спечелят хората с най-ниски доходи, т.е. тези, които загубиха най-много при въвеждането на пропорционалния данък. Преди 4 години премахнатият необлагаем минимум „разсърди” най-много дясната опозиция, която скочи срещу тази мярка с левия довод, че засяга хората с ниски доходи (по някои оценки близо 1 млн. души бяха негативно засегнати от плоския данък). Според разчетите от премахването на необлагаемия минимум пострадаха хората със заплати до 430 лв., като например тези с доход от 200 лв. щяха да вземат с 20,65 лв. по-малко.
В бюджетната сфера служителите обаче бяха компенсирани още с януарските заплати, но за частния сектор компенсациите останаха под въпрос до момента, в който те бяха записани в колективните трудови договори. Ако погледнем обаче нещата под друг ъгъл, ще видим, че намаляването преди 4 години на максималната ставка за доходите на физическите лица от 24% на 10% (пропорционален данък) на практика заработи в полза на т.нар. средна класа, защото това доведе до увеличаване на разполагаемия доход на тези домакинства и в дългосрочен аспект стимулира хората да работят повече и по-добре.
Обвинението, че този данък е несправедлив, е, меко казано, популизъм, защото справедливи данъци няма. Всяко изземване на доход под формата на данъци си е „кражба” в името на предлагането на публични блага. От друга страна, 10-процентната ставка доведе до изсветляване на икономиката, особено що се касае до пазара на имоти. Според експертни оценки през 2008 г. над 60% от сделките с имоти са били прозрачни при около 50% за 2007 г. Това е така, защото когато данъкът е нисък, продавачите имат стимул да обявяват реалната цена, тъй като така ще имат доказателства за произхода на средствата си. И не на последно място, важно предимство на пропорционалния данък е по-лесното му администриране, както от страна на данъчната администрация, така и от страна на данъкоплатците. Но да изчакаме новия икономически политически цикъл, който ще ни покаже докъде ще се отвори торбата с данъчните обещания на политиците!
Петкан Илиев
