Истински словесен вампиризъм струеше от последното предаване „Отпечатъци” на Мира Баджева. За сбогом тя пусна на скромната си и ранобудна аудитория политико-философски миш маш, забъркан от такива светила в подземния свят на думите и претенциозните мисли като верният, но не до гроб на Иван Костов д-р Николай Михайлов, социалният антрополог Харалан Александров и вездесъщият социолог Андрей Райчев.
Хвърляйки зрителите от пълно отричане на възможността за познаване на истината с помоща на разума, характерно за идеалистическата философия до крайната антропософия на Щайнер (колко сме прости) те се опитаха да формулират темата за свободата – лична и обществена. Сториха го чрез надпревара и надменно замеряне с терминология, от която ехтяха крошета като бихейвиоризъм, версификация, дифузионизъм, корелативизъм и прочие термини, призовани да покажат надчовешкия произход на коментиращите и низшия - на останалите. Всъщност трябваше да стане ясно, колко народът е тъп, как политиците го омайват и упояват и че българите живеят в измамен облак, в който едиственото истинско нещо е кичът, който ни е завладял. Тримата мъдреци обявиха също, че политиката май е мъртва, а обществото е подвластно на „бруталната паст на хладилника”, което го лишава от свобода. Същото общество вече приемало за нормална сексуалната перверзност, а за естравагантност обикновеното влюбване.
Политиците също били несвободни, защото се самоцензурирали и говорели това, „което мърдат устните на хората”, което било абсолютно принизяване и опростачване. Дори по-умните от тях не казвали истината и по този начин всички дружно сме живеели в някакъв измислен свят.
Водещата Мира Баджева гледаше своите гости с грейнал, предетерминистичен (усещане за предопределеност според божията воля) поглед.
Как са се чувствали зрителите, могат да кажат само медици.
Въпросът е защо се прави всичко това. За да се втълпи на зрителите, че са прости и нищо не зависи от тях? Че има висш разум (към който принадлежат избрани като тримата в студиото), който е в състояние да манипулира плебса и да му внуши обреченост.
Това се крие зад словесната стена, издигната от претенциозни до снобизъм особи като Андрей Райчев, д-р Николай Михайлов и Харалан Александров.
Как да се избавим от словесния вампиризъм? Ще свършат ли работа кръст, остър кол и чесън? Май ще трябва още нещо...
Николай Райчев-Александров,
необлъчен
