Кредитори прогониха импресариото на ВИС Висаджийска легенда живее вече пета година втори живот и всеки февруари дава курбан за здраве, защото беше на косъм от смъртта. Мартин Ангелов Влайков - Марто Къдравия беше прострелян със седем куршума на 20 февруари 2007 г. в градинката до Народния театър „Иван Вазов”, докато разхождаше кучето си.
Дори и сакралното число на куршумите обаче не бе достатъчно, за да прати Къдравия в отвъдното. Там със сигурност щеше да го посрещне неговият патрон и приятел Георги Илиев, който оглавяваше преродената във ВАИ холдинг прословута силова групировка ВИС след разстрела на брат му Васил на 25 април 1995 г. Самият Георги Илиев беше гръмнат от неизвестен снайперист на 25 август 2005 г. пред заведенето „Буда бар” в курорта Слънчев бряг.
Къдравия работеше и с двамата братя още от раждането на ВИС. Истинска мистерия е как издънката на стар софийски род
е свързал живота си с босовете на борческата империя. Жилището му се намира в идеалния център на столицата на ул. "Съборна". Майка му е Катя Влайкова, една от най-добрите козметички в София. За нея се говори, че дълги години е обслужвала човека от народа Тодор Живков, съпругата му Мара Малеева и дъщеря им Людмила Живкова. Мълвата твърди, че Живков отпуснал на козметичката голям апартамент в столицата от благодарност, че с уменията си е отървала дъщеря му Людмила от белези след тежка операция. ВИП- козметичката днес притежава луксозен салон за красота в София.
Вместо да стане мамино синче, Къдравия се хваща с лошите момчета от борческите среди. Истински възход Влайков претърпява при Георги Илиев, с когото го свързва крепко приятелство. В началото Марто е част от наказателната бригада на Илиев и името му се появява често в криминалната хроника от онези години. През април 1998 г. Марто Къдравия отново влиза в полезрението на полицията, при поредната наказателна акция на висаджията в Бургас. Този път жертвата му е представителят на прохождащата застрахователна компания „Аполо – Болкан” Антон Петров-Кабата, близък приятел и съдружник на тогавашния лидер на СДС в Бургас Венцислав Чамурджиев. Кабата направо е помлян от бой в заведение в къмпинг „Каваците”. Биячите са Неделчо Чанев, Милен Терзиев от Бургас, Станислав Стоянов от бургаското село Средец.
Те са водени от Къдравия и така обработват Кабата, че той попада в болница с опасност за живота и 11 часа е в кома. По всяка вероятност Къдравия е отговарял за интересите на боса си Илиев в бургаския регион, защото периодично името му се замесва в инциденти в града. Месеци преди смъртта на Илиев през 2005 г. Мартин Къдравия също е изпратен от боса на ВАИ холдинг да въведе ред, този път в Несебър. Според слуховете от подземието Къдравия е трябвало да постави на мястото му един от най-верните хора на несебърския велможа и наркобарон Димитър Желязков-Митьо Очите. Янко Гюров-Помориеца е дясната ръка на Очите и е сочен за мозъка на неговата групировка, която тогава коли и беси по Южното Черноморие.
Помориеца бръкнал в очите на шефа на ВАИ, след като натирил негови проститутки от дискотека „Релакс” в „Слънчев бряг”. Помориеца праща там двама свои хора, които настаняват няколко момичета на мястото на изгонените. Научавайки за това, Илиев побеснял и пратил Къдравия да оправи нещата. На 18 август в два часа след полунощ на кръстовището ул. „Богориди” и „Цар Симеон”, до бистро „Духът на тигъра” става истинска касапница Малко преди да се качат в ладата си, сводниците на Помориеца Димитър Видилиев-Релакса и Тодор Стамов-Тошко Търновския, стават мишена на неизвестни килъри. Стреля се с автоматично оръжие, в резултат на стрелбата на място загива Релакса, а Тошко Търновски е ранен в лявата ръка. Ефектът на наказателната акция е мигновен – Митьо Очите плаща 20 000 евро глоба за непокорството на дясната си ръка Янко Гюров, проститутките на Помориеца са изгонени от „Релакс” и живота тръгва по старому.
МВР, ръководено тогава от главния секретар Бойко Борисов така и не успява да разкрие поръчителите на покушението, арестувани няма, а Марто Къдравия се връща към основния си бизнес. По ирония на съдбата Влайков всъщност отговаря за развлекателната дейност на ВАИ холдинг и е един от основателите на импресарска агенция „Екс Граунд", която впоследствие става собственост на вдовицата на Георги Илиев Мая. Освен това Влайков участва и в компанията „София мюзик ентерпрайсис". В импресарските агенции "Екс граунд" и "София мюзик ентърпрайсис" Мартин Влайков е съдружник с Георги Илиев и Пепи Лашев.
Дали заради уменията си в развлекателния бизнес или заради това, че около Къдравия винаги са се въртели актуални манекенки и момичета за консумация но той се ползва с особеното внимание на боса Георги Илиев. Босът на ВАИ бди над любимеца си като истинска орлица. Къдравия, Ники-Пинокио и Жоро Травестита са хората, които придружават Илиев в денонощните му купони. След смъртта на Илиев, Мартин Влайков губи покровителя си и бизнесът му тръгва назад. Къдравия се разпорежда с част от имуществото на Главния, но постепенно профуква всичко.
Твърди се, че Къдравия се оплита в заеми, които не успява да върне. Веднага след опита за покушение през 2007 г. МВР започва да работи по версията, че Влайков е бил поръчан от изгубил нервите си кредитор. Дори се появява информация, че Мартин е успял да замъкне и Васил Божков-Черепа, с когото са съдружници в компанията „Сибилд Бг” ООД. Там собственици са Влайков и ВАБО 2005 ЕООД на Божков. Версията за отмъщение заради задължения обаче не след дълго отпада. Криминалистите така и не разкриват неизвестния стрелец. Неочаквана посока на разследването дава небезизвестният Евелин Банев-Брендо, който през 2007 г. е клиент на Темида заради подозрение в пране на пари и създаване и ръководене на организирана престъпна група. След едно заседание по делото в Софийски градски съд на 27 април 2007 г. Брендо хвърля новинарска бомба, съобщавайки, че поръчител на покушението над Къдравия е Йорданка Запрянова.
Според него самият Влайков е написал това в жалба до прокуратурата, в която твърди че отмъщението е заради спор със Запрянова за имот. След инцидента той признал, че имал тежки проблеми със Запрянова по делба на имоти. Заради това тя се заканвала да го „поръча", за да му вземе жилището. Двамата имали изострени отношения още от времето, когато дамата била представител на италианската фирма „Чико" за България. С намесването на името на Запрянова, кълбото от тайни, свързани с Влайков, вместо да се разнищи, още повече се заплита. Запрянова вече е посочила Брендо като поръчител на убийството на сина й Константин Дишлиев, разстрелян през май 2005 г. в София. Историята прилича на истинска сицилианска сага с вендета между роднини - Брендо е женен за Моника, която пък е сестра на съпругата на Константин Дишлиев Десислава.
Брендо не само съобщава за жалбата на Къдравия, с когото той явно е имал отношения, но и задава логичния въпрос защо прокуратурата не прави нищо, за да разнищи фактите около покушението. Причината за бездействието на държавното обвинение явно се крие във факта, че обектът на разследването вече е мъртъв. Йорданка Запрянова е надупчена с шест куршума в дома си на ул. „Горски пътник” в кв. „Лозенец” дни преди Брендо да съобщи за жалбата на Къдравия. Изглежда и самия Мартин Влайков намира че със смъртта на Запрянова техните имуществени спорове са останали в миналото. Скандалната дама отнася в гроба си цял куп неразгадани тайни за отношенията си с Брендо, Марто Къдравия, убийството на сина си, ролята на двете сестри Моника и Десислава в личната й трагедия.
След опита за убийство Къдравия сякаш потъва в дън земя. Лекарите вадят от тялото му седем куршума които стават негов талисман. Според мълвата от подземните среди, Къдравия изперква на тема източни медитавни практики. Следите му се губят чак в Тибет, където той лекува с мантри душата си, след като погребва баща си и любимата си баба. Влайков се вглъбява в себе си, търси доказателства за паралелните светове и намира опора в източния окултизъм. Някогашният купонджия се посвещава на медитация, интересува се от левитацията и практикува източни упражнения за укрепване на духа и тялото.
В същото време съмненията за двойствения му живот остават живи и в подземието продължава да се говори, че Къдравия се е спасил в далечния Тибет от кредиторите си.
Дали Къдравия е намерил духовен покой, е въпрос на който само той може да отговори. Факт е, че името на висаджийската легенда вече не се споменава никъде, може би е доказателство за това. Твърде е възможно кредиторите му да са разочаровани от битието му на поклонник, но засега сакралното число „седем” явно бди над него.
Ралица Руменова
