Ако външен човек има добра идея, той много трудно би могъл да я реализира, тъй като стената на бюрокрацията е непреодолима. А е такава, защото е съставена от такъв тип роднинство, което не се интересува от другите, а само от себе си, казва с тъга талантливият живописец.
снимка Вяра Йовева
- Г-н Статков, защо решихте да направите точно такава изложба с картини, изобразяващи каменните символи на България?
- Това е едно продължение на „Опит за портрет на България”, който направих преди време. От много години нещо в мен си рисува и България. Имам цяла серия графики, които са участвали в национални изложби, но вече са забравени, защото са от много отдавна - още през 1983 г. съм започнал с тях. И сега подновявам този партрет, който от време на време допълвам с някоя нова идея, свързана с България. Така постепенно той се разрастна и се получи тази серия. Тя си дойде от само себе си. Не е правена нарочно и това е хубавото.
- Какво искате да ни кажете с тази серия, какво изразява тя?
- Тя изразява, ако се хвана за думата, онова, най-дълбокото в подсъзнанието на предците, които са искали да издялат завет в камъните, да запечатат някакво историческо време или да отправят послание към бъдещето. Аз на практика съм прерисувал това и съм го събрал в платната си. Идеята е да се получи повод за разговор. Да стане причина повече хора да започнат да се досещат за великото минало, което е имала България. Не говоря само за името България, имам предвид българския етнос. За тракийския етнос ние горе-долу знаем нещо, но тепърва ще има още открития. Същото се отнася и за славяните, за които много не се говори - там има много скрити неща. Хора, които не са материализирали идеите си, но пък са притежавали нещо друго, което е много силно и то е вътре в нас, съвременните хора.
- Какво послание отправихте като подарихте портрета на Света София на столичната община?
- Смятам, че този портрет на Света София би стоял най-добре в сградата на общината. И преди съм искал да направя този жест, просто сега имах тази възможност. Срамота е този портрет да стои в къщи. Аз всъщност го подарих на града за празника му. Посланието е – мъдрост, да се вгледаме в себе си, т.е. да отправим един поглед навътре в самите нас.
- Вие първи у нас след 10 ноември 1989 г. нарисувахте шаржове на политици, дори направихте изложба с тях в 36-ото НС. Нямате ли желание отново да правите шаржове на сегашните политици?
- Честно казано, в момента съм на съвсем друга вълна, макар че пак рисувам шаржове, но по поръчка. Някак си не съм
силно привлечен да правя шаржове на политици. Но човек не знае дали няма да се запали в един момент и да започне. Засега обаче твърде много ми се рисува с боички, хванал съм си темички и работя по тях. Ако обаче се оживи политиката и се случат интересни явления, които вероятно ще бъдат свързани повече с Европарламента, може и да ме засърбят ръцете.
- Как ви се струва политическият живот у нас в момента?
- Трябва много неща да се променят. Очевидно трябва да мине време, за да се изчистят институциите от роднинството. Защото бюрокрацията започва да тежи и всичко в държавата става тромаво. Ако външен човек има добра идея, той много трудно би могъл да я реализира, тъй като стената на бюрокрацията е непреодолима. А е такава, защото е съставена от такъв тип роднинство, което не се интересува от другите, а само от себе си. Много ми се иска хората да бъдат по-отворени не само един към друг, но и за добрите идеи. Искам по-чевръсто да става всичко, по-бързо да се реализират добрите неща. Българинът е гъвкав като търговец, нека да бъде гъвкав и като политик, и като мислене напред. Аз съм оптимист и се надявам всичко това да се случи.
- Навремето вие нарисувахте култовото човече Начко, което стана емблема на БСП. Съжалявате ли за това?
- Не, не съжалявам. Напротив, смятам, че с това човече се отгърна една много хубава страница, за тези, които разбраха, всъщност чисто професионално. Появи се нещо много наопаки на всичко, което се случваше тогава. Дори и сега това човече би било пак актуално, защото ние бягаме от хубавото и от онова, което няма да ни навреди.
- Днес бихте ли нарисували емблема на някоя от политическите партии?
- Зависи. Не е проблем, ако усетя точно желанието, формата, знака – защо да не опитам да го нарисувам? Всички сме от България. Аз винаги си мисля за националния отбор и за една държава, не я деля на партии. Но много ми пречи това, че трябва вече да се замислям за политически неща, за заемане на позиция. Много ми е трудно да заема такава позиция, след като аз наблюдавам България като едно цяло с много групи хора. В определен момент човек може да вземе отношение и да помага на някого, който наистина има нужда. В следващ момент можеш да помогнеш на друг. Тази свобода е и сила. И това е най-свободният начин за гласуване, ако човек е откровен и мисли за България.
- По-интересна ли беше политиката през 90-те години?
- Не, аз мисля, че сега ще става интересно. За съжаление, се загубиха много корени, много основи. Хукнахме към Европа (слава Богу, че имаме и такива хора, които са учили там и се връщат у нас) с големи очаквания. Но в моя дом аз си правя ремонта, а не чакам съседа да дойде да го направи. Искам да кажа, че ние тук сами трябва да си помогнем и да си свършим работата.
- Имате ли все пак симпатии към някого в българската политика?
- Да, но зависи от гледната точка – дали го наблюдавам като човек, дали като политик...Примерно харесвам Симеон Сакскобургготски заради възпитанието му, интелекта му, затова как точно и последователно се движи в общественото пространство. Но в друг момент може да харесам друга личност, защото образът на всеки човек има няколко страни. Преди години например харесвах изказванията на Ахмед Доган. Така че пак ще кажа – зависи от коя страна гледаш.
