Документалният
филм на световноизвестния режисьор „Без цензура” изправи косите на
американската администрация, показвайки жестоки и реалистични сцени от
кървавата война в Ирак.
Александър Иванов
„Без цензура” е
решен в стилистиката на документалното кино, монтажът е на базата на редица
кадри, които са заснети от оператори в Ирак, както и от няколко клипа качени в
сайта You Tube. Има и кадри
от иракски електронни сайтове с натуралистични сцени, показващи войната такава,
каквато е. Самият де Палма, на когото принадлежи култовата реплика „Киното е
най- големия лъжец” с „Без цензура” прави невероятен антивоенен манифест. По
думите на режисьора на
„Недосегаемите” и „Черната далия” в документалния си
филм той се е постарал да покаже събитията неподправени и по съвсем реалистичен
начин, а не така, както се показват по повечето телевизионни канали например.
Може да се каже, че лентата на Брайън де Палма е и пример за жирналистическата
отговорност, какво е да си истински журналист, как да отразяваш и най-
ужасяващите събития, без да се месиш в тях, а само да показваш истината,
такава, каквато е. Във филма няма нито едно познато лице – за някои от ролите
са подбрани малкоизвестни актьори, камерата снима всичко, а нейния обектив
улавя безпощадно почти полудяващите американски рейнджъри от жегата и
изпепеляващото слънце, което пече над Ирак.
След наградите
„Оскар” в Кодак тиатър, Лос Анджелис, когато се убедихме, че Холивуд просто е
само една развлекателна индустрия, която много пъти превъзнася измислици и
откровенни психарии, сега един от най- добрите съвременни режисьори показва, че
и зад океана съществуват творци, които още мислят с главата на раменете си и не
се изкушават от лежерното и забавното. Но не можем и да не отбележим един малък
и съществен факт – в „Без цензура” Брайън де Палма сякаш се олицетворява със
своя герой Анжело Салазар, за когото самото заснемане и отразяване на жестоката
война е по- интересно от самата нея и какво всъщност означава тя за
обикновенните хора.
