Енергетиката взе главата на бившия борец, който започна бизнеса си с рязане на подводници Докато Луканов и Илия Павлов се караха в края на 90-те кой ще кара влака, друга по-висша сила отстрани и двамата от политическата и бизнес сцена.
На практика и двете убийства останаха без възмездие. Годините пресяха различните съмнения около разстрела на Павлов. След разпада на империята „Мултигруп” единственото работещо нещо бяха не финансовите институции на групиовката, а бизнес делата, които носят реални пари
Те основно са в областта на туризма, управлявани от Недялка Сандалска и фирмата „Балкантурист елит”. Зад нея стои една от най-близките жени до Илия Павлов - Бояна Попова. Павлов умира, след като излиза от централния офис на групировката на бул. „Г. М. Димитров”. Оръжието на стрелбата обаче не е открито. Убиецът е стрелял от блока през булеварда, разстоянието е не повече от 200 м, което е нищо за опитен снайперист. От сърцето на Павлов бе изваден куршум от калибър 7,62 мм, а МВР предполага, че по него е стреляно от австрийска карабина „Щайер“. Пет дни по-късно, на 12 март, отново със същия калибър, но този път с винтовка „Драгунов“, в сърцето е поразен сръбският премиер Зоран Джинджич Започва мащабната операция „Сабя”, а 3 години по-късно пред съда е изправен босът на Земунския клан Милорад Улемек – Легия. Изглежда привлекателно, но двете събития едва ли са свързани. Просто защото интереси в България има и продължава да реализира един от най-изявените врагове на Легия – Сретен Йосич, който е съвсем друга величина играч в международния наркотрафик.
По това време, през 2003 г. Йосич е в ареста, след като година по-рано е арестуван в София, а едва след това Самоковеца и Ковачки, който използва милионите на Димитров, за да влезе в енергийния бранш, започват да перат пари от наркотиците в енергетиката. По-логично изглежда версията за сръбски куршум е заради дълг от 250 млн. долара от югоембаргото, чието връщане Павлов бави от 1993 г. Павлов трябвало да върне част от печалбата, която е направил по време на югоембаргото. Това е част от споразумението на Илия Павлов със сръбските тайни служби за нарушаване на югоембаргото, с което „Мултигруп” успява да прекара десетки влакови композиции за Сърбия.
Павлов комуникира със сърбите чрез доверения човек на Милошевич и шеф на банка Йездимир Василевич. Той урежда плащането за петрола, а част от тези пари Павлов трябва да прекара през България и да инвестира в други страни от името на сръбски фирми. 250-те милиона са половината от цялата сума, която Павлов дължи на кръга около сръбския диктатор Слободан Милошевич. Знае се, че първите 250 млн. преминават у нас през Калотина в блиндиран сръбски камион. Според тезата на Павлов част от парите са вложени в създаване на Балканска банка в Скопие. Втората част е трябвало да бъдат инвестирани от името на сръбски фирми.
Милошевич пада от власт през 2000 г. През 2002 г.сръбската агенция за приватизация обявява туристическата агенция „Путник” за раздържавяване. „Мултигруп” е най-големия претендент за купувач. По това време сред обектите на „Путник” е земята на остров Свети Марко край черногорския град Тиват. Два месеца след разстрела на Илия Павлов „Путник” е продадена не на близкия до Милошевич и бившите тайни служби, а на „политически коректния” американски милионер от сръбски произход Сърболюб Илич. Той освен това вече притежава и нишката туристическа агенция „Сърбиятурс“. Така Илич, известен в сръбските емигрантски среди като сръбския Онасис, получава агенция срещу 5,2 млн. евро. 5 години по-късно вече името на Джинджич не играе – Илич не успява да вложи най-малко 44,3 млн. долара. Първо сърбите започват да управляват агенцията чрез специален фонд, а накрая му взимат и фирмата. Илич започва да съди Сърбия в Международния арбитраж за вложените 13 млн. долара.
Макар контролираната приватизация е основна стратегия на Джинджич и наследника му Зоран Живкович, се твърди, че хора от бившите тайни служби са настръхнали, като са чули, че Павлов, който спечелил вече милиарди от югоембаргото и не се е издължил, ще купува туристическата перла. Другата версия, която криминалисти подкрепят и е далеч от стратегическите игри в енергетиката, почива на връзката на смятания за физически убиец на Илия Павлов Степан Рибаков с боса на молдовската мафия – Григорий Карамалак- Гриша Болгар. Рибаков е намерен убит ден по-късно в София, близо до Студентски град. Рибаков е човек на боса. Самият Карамалак признава, че познава Рибаков, още докато е бил офицер в едно от районните полицейски управления в Кишинев. Година след убийството на Павлов Карамалак е задържан в Москва и екстрадиран в Кишинев.
Тогава става ясно, че Гриша Болгар или Григоре Булгару е бил задържан през 1998 г., но избягал при подозрителни обстоятелства, след което прекарал дълго време в България. Преди задържанвето му в Русия, на 15 юни 1999 г. той бил арестуван отново на киевското летище с български паспорт на името на Григорий Киров. Местната прокуратура го освободила. За услугата неговите помагачи платили половин милион долара. Интересите на Карамалак и Павлов се преплитат около собственост на хотели във Велико Търново и Шумен и търговия с вино от България за Молдова, смятат криминалисти. Така независимо от различните версии става ясно, че куршумът срещу Илия Павлов идва от славянска ръка.
