Формациите у нас имат един генетичен дефект – стават еднолична собственост на своите лидери В парламента отдавна мирише на лошо, но политиците се правеха, че не забелязват.
Сега обаче е ясно, че и в София, и в Страсбург сред българските партии има агонизиращи, а някои се готвят да изнесат труповете за да ги наследят. Битката вече започна и ще бъде люта, защото пъргавите гробари имат голям опит в партийното строителство. От десетина години у нас политически формации се създават съвсем конюнктурно около определени личности – непосредствено преди избори. През 2001 г. се пръкна НДСВ, през 2005-а – „Атака”, през 2006 – ГЕРБ, през 2007-а – ЛИДЕР. Дори Георги Първанов, въпреки че е закърмен с партийна дисциплина, се пробва в тая област с движението Алтернатива за българско възраждане, което беше тържествено учредено и тихомълком погребано, а бившият президент се върна в партията майка.
Нищо чудно. При тази висока раждаемост няма избиратели за всички и за да влезе една партия в парламента или поне да получи право на държавна субсидия (което е крайната цел), трябва да вземе гласовете на друга – естествено, от сходна боя. С други думи, да я погълне. Този политически канибализъм от началото на века стана традиция. АБВ трябваше да глътне БСП, ама стана обратното. Като обяви ГЕРБ за дясна структура и влезе в ЕНП, Бойко Борисов изсмука ресурсите на сините и те се смаляват като шагреновата кожа на Балзак. В този парламент Синята коалиция има по-малко депутати, отколкото бяха в предишния само от СДС. Девизът „Днес – по-добре от утре” сякаш е измислен за хората на Мартин Димитров и Иван Костов. На следващите избори ГЕРБ ще им дръпне килимчето изпод краката и ще ги прати в пенсия, преди да са навършили годините. Както вече стана със Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и други бивши народни любимци.
Но да не бъркаме причината със следствието. И в този случай раждането на новата партия беше само резултат на препирните в десницата. Сините, също като земеделците, се самоубиха в междуособици. Разочарованите им избиратели просто се чудеха за кого да гласуват и Борисов се появи точно навреме. Царят се оттегли на почтена възраст, но пак принудително – след провала през 2009 г. Откак стана извънпарламентарна формация, НДСВ се прави, че шава, но това май е агония. Напъните на евродепутатите му да покажат дейност не прави впечатление у нас. Пък и те стигнаха до Страсбург и Брюксел като ремаркета на локомотива Меглена Кунева Сега тя иска да си прибере вересиите, т.е. гласовете, и хората на Христина Христова нямат никакъв шанс. Кунева обикаля страната и събира по клубове повече хора, отколкото царистите на конгрес. Цели организации на НДСВ се заканват да минат под знамето на новия вожд, щом създаде партия.
Като каза, че в НДСВ няма живот, Даниел Вълчев само констатира очевидното: царят е гол! Неговата формация се оказа само прикритие, за да си върне имотите. А гласовете, които Кунева събра на президентските избори, са остатъкът от онези два милиона, които през 2001 г. направиха Симеон Сакскобургготски премиер. За тях е битката между движението на бившата еврокомисарка и НДСВ. Трета агонизираща партия е „Атака” След шестгодишни периодични скандали Волен Сидеров беше напуснат от най-близките си последователи и изглежда няма шанс да прескочи четирипроцентовата бариера догодина. За него обаче на президентските избори през 2006 г. гласуваха 600 хиляди души! При такова наследство ще се появят много идеологически роднини. Слави Бинев с неговото Гражданско обединение за реална демокрация е само първият. Самият той даже вече обяви втора инициатива – за създаване на „Консервативна партия движение на успеха”.
При толкова много политически пеленачета започна да се усеща дефицит на имена. Политиците ни явно не се отличават с фантазия и повтарят едни и същи банални схеми. Биневата абревиатура ГОРД подозрително напомня за някогашното Гражданско обединение за републиката на Александър Томов – ГОР. Да не говорим за баналността да се търси съкращение, което само по себе си е дума. Това още преди 18 години го направи д-р Петър Дертлиев с ДАР, така че Бойко Борисов с ГЕРБ и Христо Ковачки с ЛИДЕР са само подражатели. Втората идея на Бинев – „КПД на успеха”, ще е гатанка за всички, които са забравили физиката и не си спомнят какво значеше това съкращение. Току виж шегобийците започнали да си правят гаргара с тези абревиатури, както стана с Пернишкия университет и Хасковския учителски институт.
Името на партията на Сидеров – „Атака”, пък е направо копирано от Гьобелс, който е издавал вестник с такова име още преди Хитлер да дойде на власт. През 30-те години на миналия век така се е наричал и органът на българските националсоциалисти.
Няма нищо ново под слънцето, както е забелязал още цар Соломон. Първанов заложи на азбуката, но неговото АБВ също е банално до втръсване. Някога така се казваше един културен седмичник. А изразът „гражданско движение”, който използва Меглена Кунева за своята „България на гражданите”, е толкова кух, че никакви обяснения не могат да му дадат съдържание. Най-големият недостатък на тези формации е, че имат един генетичен дефект – стават еднолична собственост на своите лидери
Невъзможно е да си представим ГЕРБ без Борисов, „Атака” без Сидеров и ДСБ без Костов. Поради това в тях не е възможна никаква вътрешнопартийна демокрация. Изборите, както някога в БКП, се правят отгоре надолу. Всички освен председателя имат само съвещателен глас. Когато такава партия стигне до властта, поради липсата на естествен подбор вътре в нея на ключови постове се оказват често недоразумения. В момента, в който лидерът се оттегли, всичко рухва както стана с НДСВ. И понеже българските политици бързо очароват и още по-бързо разочароват избирателите, животът на партиите у нас става все по-кратък. За по малко от четвърт век в небитието заминаха всички БЗНС-та, Евролевицата на Томов, движението „Гергьовден” на Любен Дилов–син, Бизнесблокът на Жорж Ганчев – все бивши „политически сили”, които имаха даже депутати и парламентарни групи. Още безброй по-малки партийки от по един файтон хора си заминаха, без да оставят следа в историята.
Затова съм скептичен към предизборните недоносчета. В тези структури се движат обикновено някакви до болка познати лица, които бабуват на всяка нова партия с надежда да се вредят на държавната трапеза след изборите. Тоя филм вече сме го гледали.
Крум Благов
